Обичам да вървя в полето, след пожар. Обичам да стъпвам в сивата пепел. Някак не натрапчив аромат, тихо унасящ те в минали моменти.
И сякаш в гърдите става ти тясно, сърцето сякаш ще се пръсне. Ураган от спомени, адреналин като от вулкан, насълзени очи, това, това е живота. Още крачка една, треперят коленете, не няма да спра. Отново дъх поемам, но не стига, хайде, хайде още крачка само една. Пада тялото в мъртвата пепел, пада сякаш посечен столетник. Да, жив съм, жив съм сега го разбирам. Жив съм и възхвалявам живота. Господи, колко обичам да вървя в полето, след пожар.