автор: Izabella

Бавно влизам при теб,
поливам цветята,
слагам харанат на котката
и си мисля за теб.
Бавно влизаш при мен,
поливаш цветята ми,
храниш котката
и си мислиш за мен.
Тихо стъпвам във нашата стая,
фигурките на две дървени котки
кротко притискат телата си.
Тихо стъпваш във стаят ни
и подреждаш
двете дървени котки,
близичко до сърцата си.
Без да бързам
подреждам салатата
и я правя за теб,
и заплавам свещичките.
Без да бързаш
подреждаш чашите ни
и наливаш за теб и мен,
и запалваш свещичките.
Будя се сутрин
и наливам кафето си
в двете чашки,
за теб и мен.
Будиш се рано
и сервираш кафето
в, малка табличка
за теб и за мен.
И разтварям албумите,
и си спомянш за снимките,
и живота отново намира
своите истински очертания.
И очите ми милват
кошничката с поставени
две ябълки
и два портокала.
И не знам,
как да живея без теб.
И не знаеш,
как да живееш без мен.
Но вече всичко е
по местаата си!
Аз съм теб
и ти си във мен
и сърцето ми
приютено заспива във твоето.
И не се проклинам,
и се уча да обожавам
тази проста зависимост,
когато бавно влизам при теб
и бавно влизаш при мен.