автор: ringo

(Една история за любов, ревност, изневяра, омраза и... каквото се сетите.)

Казва ми жена ми Летка,
щом останем насаме,
бил съм много "редка плетка"*
и какво ли още не.

Хубаво да правя сметка,
да събирам си ума,
да не ме докопа Ветка,
че ще стане тя една...

Питате коя е Ветка?
Много правилен въпрос!
Тя е нашата съседка -
аз й козирувам бос!

Още: бивша мажоретка,
с метър и пол`вина крак
и неповторима гледка
на простора щом е пак.

Тази Ветка е бездетка,
а мъжът й е моряк.
Праща й пари по сметка,
тя развява тук байряк!

За да ме предпази Летка
от стрелите на Амур,
забранила ми е Ветка
да я гледам "пур тужур"**.

Ала Ветка е кокетка -
много мирна не стои!
И белИ за чужда сметка
може куп да сътвори!

Във панелната ни клетка,
вчера кротко си чета.
А съпругата ми Летка
пък на работа е тя.

Чука се. На прага - Ветка!
И ме гледа във очи!
Във ръка държи ролетка.
Влажно гледа и мълчи.

Тази палава бездетка
със очи като на рис,
може да ти види сметка,
ей така, както стоиш!

"Виж, съседе, казва Ветка,
направи едно добро!
Да измерим със ролетка
дължината на бедро!"

Аз стоя си по жилетка
и със панталон издут,
гледам тъпо наша Ветка,
смело правя се на луд.

"Да измерим със ролетка...
искаш...моето бедро?..."
"Не, бе - се изкиска Ветка -
моето е по-добро!"

И чаровната брюнетка
обясни ми, ето, нА:
кандидатства наша Ветка
за рекордна дължина.

"Само че, допълни Ветка,
"Гинес" искат ми размер.
Затова вземи ролетка,
да не бъде с окомер."

"Както кажеш, викам, Ветка!"
Ала в миг се изпотИх:
палавата ни съседка
долнището си свали!

По бикини лъсна Ветка...
С очилата на носа,
аз се туткам със ролетка
данните да нанеса...

Бравата ни е "секретка".
И се чува нервен звън!
Господи!...Жена ми Летка!...
Ох, дано това е сън!...

_______________
* - лековат, несериозен човек.
** - за винаги.

( следва )