автор: _katerina_

Слънцето танцуваше по синьото кадифе на небето. Пръскаше бляскавите си лъчи върху Ахетатон и галеше зелените води на Нил. На хоризонта се задаваше красив кораб с пурпурни платна - с цвета на утринното небе над Египет.
Везирът Ейе стоеше гордо изправен на палубата на великолепен боен кораб , с глава на златен сокол отпред . Връщаше се от преговори в царство Митани . Посещението му беше ползотворно и той се усмихваше самодоволно . Беше сключил съюз между Митани и Египет срещу техният общ враг - хетите .
Египет отслабваше все повече поради честите нападения на хетите и Везирът се беше обърнал за помощ към Вавилония и Митани .
Вече приближаваха бреговете на Божественият Ахетатон. От двете страни на градските порти се развяваха флаговете на града , а на брега беше кацнало ято ибиси .
Везирът трябваше неотложно да се види с Главнокомандващият Ай, но законът повелява първо да докладва на Фараона .
Ехнатон беше седнал в една от прекрасните зали на Атон , креслото му беше широко като за двама, обковано със злато , сребро и смарагди . От неговата немес строго наблюдаваше церемонията златна кобра , а в ръцето му страж му беше неговият жезъл . Майя стоеше от дясната му страна , а Ай от лявата .
Ейе се поклони -
- Светлина на дните ти царю ! Виждам , че си в добро здраве , радост за очите ми !
- Слава на Атон ! Велики Везире как минаха преговорите с хурийците и вавилонците ?
- За Вавилония няма надежда . След великия Хамурапи Каситите гуляят във Вавилон .Въпреки ,че осемте им порти са впечатляващи . А за Портата на Ищар мога да Ви говоря с дни , невероятна красота . Може да съперничи на нашият Ахетатон . Стените й са покрити с плочки в ярко синьо , жълто , бяло и черно . Имат релефи на лъвове , антилопи , дракони и грифони .
Тази Божия врата води към забележителни зикурати , най - впечатляващ е така наречената Валонска кула . Облицована със злато и небесносини гледжосани тухли - грандиозен и в същото време излъчващ изящество и грация зикурат . Но стига за това . С хурийците сключихме съюз , ще се браним взаимно от набезите на хетите . В Египет се разливат здраве и благополучие ! Слава на Атон !
Везирът се поклони отново .
- Велики Везире , утре сме организирали лов с нашият многоуважаван Ай , каним те да се присъединиш .
- О , велики царю , за мен ще е чест и удоволствие ! Светлина на дните ти !Позволи ми сега да се оттегля за отдих от дългото ми пътуване .
Ехнатон направи знак и везирът напусна залата .
Преди да стигне до покоите си , Ейе влезе в един от храмовете и зачака .
- Слава тебе Ай !
- Слава тебе Велики Везире!
Двамата се поклониха в знак на уважение .
- Всичко подготвено ли е за утрешният лов ? - попита Ейе с ехидна усмивка .
-Подготвил съм няколко бойни колесници за всеки случай , но мисля , че моите воини ще се справят бързо и без проблем . Няма да ме подведат , убеден съм , имай ми доверие .
- А робите , които охраняват Ехнатон ? Ще се справят ли с тях твоите хора ? Зок-Ха е в готовност , чака знак .
-Не се съмнявай във войниците ми Ейе , те са най -добрите . Само не знам как ще съобщим на царицата за смъртта на фараона,но това ще го мислим на момента .
- Ха, това е най -лесното . От една жена ли се боиш велики Ай ?
Везирът се разтресе от смях . Махна с ръка и се оттегли .
Огненочервените сенки на слънцето вече бяха надвиснали над Египет като огнени езици , когато Фараонът и неговата свита излезе от градските порти и се отправи в полетата на лов . За изненада на всички , колесницата на Нефертити бе неотлъчно до тази на Ехнатон .
Ай и Везирът си размениха озадачителни погледи . Царицата беше със своята вярна охрана - въоръжени роби , колкото една малка войска . Тя като че ли надушваше подлия заговор и се беше подготвила .
Сред зелената растителност бягаха антилопи , край рекичките се препичаха хипопотами , а в полето препускаха жирафи .
Ловците се насочиха към две отделили се от стадото антилопи . Изпратиха ято стрели срещу тях.
Ехнатон беше в невероятно весело ,превъзбудено настроение , радваше се като малко дете на забавна игра .
Ейе и Ай си размениха погледи , Ай се обърна и даде знак на един от воините си , като че ли му каза -
- Време е ! Сега е моментът !
Нефертити следеше всяка тяхна мисъл . Когато един войник насочи стрелата си право към фараона , в ръцете й проблясна малък жезъл със синя светлина и тя порази ръката на стрелеца .
Група войници започнаха стрелба срещу царя и царицата . Везирът и Ай се приближиха към Ехнатон , симулирайки защитата му . Стрели свистяха от двете страни . Нефертити въртеше в ръцете си малкият жезъл и поразяваше заговорниците . Виждайки ,че покушението няма да се случи , Ай и Ейе избиха останалите живи нападатели и охранявайки фараона и царицата , ги ескортираха обратно до Ахетатон .
Ехнатон и Нефертити се оттеглиха в покоите си .
- Имаше измяна , заговор - говореше ледено царицата .
- Ай и Везирът са изменници. Щяха да те убият.
- Не може да е вярно, Слънце на дните ми ! - отвърна невярващо Ехнатон , но беше уплашен от случилото се.
-Те са едни от най-верните ми хора. На тяхната подкрепа и защита разчитам.
Нефертити гледаше войнствено някъде в далечината , а Ехнатон се беше свил на своя трон като виновно и изплашено дете.
____
По материали от книгата "Задочни репортажи от съзвездието Северен кръст" на Цветана Качерилска /florans/