автор: Slovesna

„Гевреции, гевреци, моляя” – сепна ме звънливо детско гласче, докато чаках зеленото око на светофара.
Погледнах втори път да се убедя, че това е наистина дете. Малко момиченце с хартиен чувал пред себе си, стои и периодично се провиква „Гевреции, гевреци, моляя”. Зачудих се на подходящата интонация, на спокойната поза пред чувала... Никога ли досега не бях срещала деца да продават гевреци или сега това дете с нещо неуловимо на пръв поглед привлече вниманието ми?! Малко след това зеленото крачещо човече ме отведе на отсрещния тротоар. И, докато се чудех защо това дете, вместо да бърза към училище, продава гевреци, и дали продава по цял ден или просто помага за кратко на възрастен роднина, забравих да купя своя геврек.
Но утре непременно ще се върна на площада и ще си купя геврек.