автор: galiakara

Впрегнал дядо вола нива да оре
баба от стобора вика без да спре:
Дърто,спри!Не успях да го нахраня,
де си тръгнал да гониш Михаля?!

Тежко дядо чува, стяга си торбата
баба се ядосва, кълне си съдбата
Куцука отзаде,напълнила набърже
чувала със зоб-на вола да го върже

Дядо я видя, вежди бели свъси
в бабата се взря, челото навъси:
Слушай бабо, стига кодкудяка!
Да си гледаш манджата в тавата!

В мъжки дела няма да се бъркаш,
че в главата ми дяволите хвъркат
Ще зарежа пусто-опустялото оране-
с нивата каквото ще става-да стане!

Хората от век трактори са създали
на народа си евтино са ги раздали
в наш`та смотана,оголяла държава
горе лапат,за нас-дръжката остава...

Децата хванаха пътя към градовете
оставиха ни сам-сами да се трепем
Мълчи!- да не ми падне пердето,
че няма да си познаеш дедето!

Тъй говореше ядно дядо на баба
Грабна остена и...дим да го няма
Баба, утихнала, в къщи се върна
Взе си тенджерата и я прегърна...

Прав си беше дядо, какво да каже
свещица запали, Богу да помаже
да се помоли за благо на деца и род
белким Той пожали целия народ....


19.01.2012