автор: moeto

* * *

Негово височество Поетът се бе върнал уморен от мината. Работеше до късно, живееше самичък, но след работа се опитваше да лети. Както всяка вечер той мина през магазина, купи си бутилка червено вино "вдъхновение" и половинка суджук "настроение". Покрай книжарничката "въображение" се спря, но не влезе. Спомни си, че имаше достатъчно листа в обиталището си, които изписваше с някое стихотворение, след което ги сгъваше прилежно на самолетчета. Мансардата му беше и летище, в нея имаше по един кът за спане, готвене, творчество и къпане. Май обърках реда, но както и да е.
Докато пишеше поредната си ода, той бе метнал в тигана суджук, който започна да се гърчи от сгорещяващата се мазнина, след което седна на масата и отвори ритуално бутилката вино сякаш с нея влезе неговата муза в помещението. И цялото това действие между две рими. После наля напитката в две чаши, както прави винаги и започна въображаемият си разговор с Музата.
Улисан в екзистенциални трептения съвсем изключи за суджука, който потъна в пламъци от разгорещената мазнина, чиито пръски се самозапалиха от вълнение и липса на внимание.
От суджука остана само неговото име- "настроение".
Излетелите самолетчета по всички посоки се бяха спасили.
От друга страна мансардата се запали цялата, а съкооператорите като обезумели животни се суетяха от случващото се.
Пожарната пристигна твърде късно, когато от сгратата бе останал само скелета й.
Скоро след това от слуховата и видимата вълна на улицата се бе събрал целият град, вайкащ се и даващ упорито съвети за бъдещото. По същото време група циганета, които се занимаваха с чебчийство си докараха допълнителни доходи, защото зазяпалото се мнозинство се взираше на горе към изгорялото тяло на сградата, а те казваха че прелитащите на всякъде харатиени самолетчета, са отлитащи щъркели.
Обезумелият Поет, Негово височество събра разпръсналите се летателни машини по улицата, разтвори събраното под формата на чаршафи и ги простря на близкото дърво, чийто листа бяха окапали. И тези листа щяха да пожълтеят и да се обезформят с времето, но сега бяха единствената му утеха.
В продължение на седмици той- Негово височество Поетът се връщаше там всеки ден след работа. Това беше неговият нов храм, под който продължаваше да пие и черпи вдъхновение. Настроението обаче си бе отишло.
Наздраве.