автор: Zvezdi1975

Идва тя в съня ми,
неканена и нежелана.
Забива сякаш сто ками,
отваря в мен дълбока рана.
После във очите ме поглежда.
С поглед ме изпива и изцежда
и на мисли мрачни ме навежда.
А аз лежа и чакам в тъмнината
да ме хване пак ръка позната.
Да ме отведе на слънчева поляна,
пак да бъда щастлива и засмяна.
Да забравя този сън кошмарен,
тъй злокобен, лош, коварен.
А ти до мене окрилен
пак да бъдеш в моя плен.
Сърцето ти заспало да сгрея
тъй както само аз умея.
Да бъда пак желаната жена
и така за вечни времена.