автор: galenaGV

Ей тук, по средата на зимата,
живее един Атанас -
той хвърля дърво на камината,
а аз пък му казвам на глас,
че в същия студ съм студувала
през дългите мои лета,
и само насън съм сънувала,
че с наръча сухи дърва,
пренесени чак до огнището
тъй, както се носи и кръст –
ей тъй се раздухва от нищото
надежда, безкрайна на ръст.
И тази надежда минава
по стъпките на Атанас –
с катуна ще тръгне – тогава
със него ще тръгна и аз.