автор: izi9a

Изтъркани думи.Позната игра.
Дежурната нощно изгряла луна.
Докосване трескаво.Бавно събличане.
И някак неискрено твойто:Обичам те...

По пътя към къщи ми даваш цигара.
Димът ме прегръща.Очите затварям.
Целувка последна,въздишка една...
-Кога ще те видя отново,кога?

Мълчание глухо.И болката пак
промъква се скрито.Стаена тъга
във моите клетки някак гневно тупти.
Преглъщам сълзите си.Празни очи.

Прибирам се в къщи.И пак съм сама.
Затварям във фризера свойта тъга.
Усмивка си лепвам.Май ще вали...
В сърцето ми тихо се ронят сълзи...