***
Сутрин, спомени замлъкнали насън,
вятър плуващ през прозорците след слънцето,
и това поле избягало в баирите,
в жълти сипеи, покриващи докрай незримото.
Във това мълчание на идващия в тебе свят,
като хлад във който потреперваш свито,
грапав усет за солената събирана тъга,
оцеляла като сипеи от стичане по устните.
Накъде сърцето ми летя по този страннен път,
низ от приливи летящи зад гори и хълмове,
има ли от нишката останала завързана назад,
там до мястото което да наричаш, моя нежност.
Само сутрин, нищо няма в цялото това море,
меко сплетено по кръпките на бялата ти риза,
само нишки слегнали се в допира до мен,
вдлъбнати на топло, близо до душите ни.