автор: Jenia

Клюма плюшеното мече,
вън е тишина.
Нощницата си облече
кръглата луна.

Тъмно е небето като
черен шоколад.
Сънчо има там от злато
приказен палат.

Сънчо е добричък, ето,
кани те у тях.
Ще ти духне в личицето
ситен звезден прах.

И с вълшебните звездички
ти ще полетиш.
Но за да се сбъдне всичко
трябва да заспиш.

Във небето тихо дреме
кръглата луна,
че за сън дошло е време.
Спинкай, нани-на!