автор: stefka_galeva

Хуквам. Пътьом грабвам една бутилка домашно червено вино, на мига се сещам, че някъде го мернах да пие бяло. Е, добре, де! И малко бяло ще взема. Нали трябва да ме хареса и мен да избере! А и да види, че и аз работя. По–точно блъскам по лозята.
Боже, колко бавно се движи този рейс ! И някъде около мен, някой мирише…не особено приятно. Нищо…Колко ли и какви коли има господин…? още не мога да му запомня името. Как не проверих. Много неподготвена се явявам. А и този зимен сезон ме скова напълно. Но, на основния въпрос ще отговоря за отличен. „Защо искате да станете съпруга на милионер? На г–н Киряков.” Запомням му фамилията вече. Дори си я записвам и започвам:
Първо: На фона на голямата световна криза, аз ще съм неотлъчно до него, за да не бъде засегнат човека…мъжа ми исках да кажа. Ще работя толкова активно, наравно с него, само и само активите му да хвръкнат до небесата. Майка орлица ще бъда за бизнеса ни…му. Ох, нещо малко се обърках. Нищо. Много бавно се движи този рейс. Едва сме на Дупница. А и сняг какъв навън е навалял ! Искам да го погледам, но продължавам с второто си обезпечение на желанието ми да стана съпруга на милионер… На еднаква възраст сме. Довод, та довод! Как го измислих пък това? Има логика. Мен като ме заболи кръста, да не е веднага, но след ден, два и него ще го бодне тук – таме. Такова разбиране ще проявявам, такова обгрижване. Специално. И споделено. Слагам си ръката на неговото чело. Е, еее това е моето чело. Леко главоболие е нормално на тази възраст. Пълня двете чаши с прахчета и водичка. Усмихвам му се. И той на мен. Потупваме си ръцете. Бащински. Майчински. Няма значение. И после го описвам с превъзходна степен. После майка му ми проверява правописните грешки. Тя е била учителка така, че ще ми помага и аз бързо, бързо ще си издавам книгите…
Не стигам до третото си основание. Пристигнали сме. Бързам ли, бързам, душата ще ми излезе да не закъснея. Влизам. А там пълно с куклички. Барбита, бебета, абе всякакви. На 15 – 16, най - голямата стига май – 20 годинки. И миришат, миришат, чак ухаят. Ах, вие малки хамстерчета! Какви красиви зъбки имате. Хам! Хам – хам! А те, чуруликат ли, чуруликат: да го опознаем, да го опознаем г–н… Милите! И те, като мен, все не могат да му запомнят името.
Идва ми реда. Влизам.
Хубав мъж. Добра възраст. Става. Той ми се усмихва и аз му се усмихвам. Става! Няма още на първата среща да му казвам, че съм с чене, я! Организаторите си гледат работата и ми задават въпроса по който най – добре съм подготвена. „ Защо искате да станете съпруга на милионера, г-н Киряков?” И вместо да започна като руска картечница да разбивам кризата и то, световната, конкуренцията на всички пазари, сделки да му правя за милиарди вече, вместо да кажа как всяка вечер ще обсъждаме международното политическо положение на целия свят …как забравих, че той има и дете. Нищо ще го включа и него.
Тъкмо да отворя уста и…и пред очите ми като заплуваха едни супер луксозни хотели, ресторанти, барове, Лондон, Париж, любимата ми Сикстинска капела, изпречиха ми се и някакви пирамиди, ширнаха се екзотичните кътчета на земята и сняг ама, ей–там, по–нагоре. Високо, високо. Усмихнах се на себе си, а той човекът пак ми се усмихва – но вече някак доста лъскаво. Океани, водопади…дрехи, дрехи, гащи… Лукс, ама баш лукс!
Диамантчето блести на пръста ми, малкото ми мило милионче. Поглеждам го. Ама много е хубав този мъж! Чак е прекрасен! И какъв интелигентен вид има само с тези очила. А, е и млад! Разтуптя ми се сърцето чак! Любов е това…знам аз. Хваща ме яд, че не погледнах оная класация за българските милионери. Веднъж я бях отворила, но явно съм го пропуснала него. Нищо. Нали много скоро, аз ще му броя милиончетата!
Някой малко изнервено ми задава пак въпроса. И аз без въобще да се замисля, толкова ясно, уверено и напълно убедена се усмихвам, и отговарям:
- За парите му, бе хора! За парите му!!!
И така, той взе, че точно мен избра за своя съпруга! Г-н Киряков! Милионерът!!!

Стефка Галева – Кирякова
Гр. Сандански
13.01.2012 г.