автор: Solara

Почива камък сред морето
На него някога седя момиче
Припяваше с куплети леки
уроци как да се обичаме
Течаха думи ювелирни
завоалирани в мъглата
Обливаха вълни пенливи
премяна рибя със позлата
Тъй случи се веднъж наблизо,
премина табор - музиканти,
танцьорки, весели дечица
Поиска диво Тя - безумно
след тях да тича и прилича
Събудена душа на Есмералда
дайре и поглед на мечтател
Откликваше и само като ехо
прибоят вечният приятел
С нозе болезнено пробудени
да крачат в устрем през полето
магия зла завинаги прокуди
небесния и дар от боговете
Искра в сърцето и остави,
наказвайки я в тишина
самотно по света да броди
ръка в ръка със своята съдба
А, отронена безмълвно
вкамени се в миг Сълзата
Мида я погълна хищно
да я пази и Човек намери
...
Бисерче, любимо мое
що те нося до сърцето
разкажи ми пак за Нея
и за любовта и свята!