автор: tzvetcomarinov

- Слушай, полковник. - Двамата отдавна си пазеха гърба в службата, можеха да се гледат в очите и без очила за подробности. Още повече, когато няма друг в стаята, това бе и съвсем без никакво значение. - Защо ни е такава разработка,
щом знаеш сам как ще завърши всичко. Трудно ще съберем веществени доказателства за извършено върху територията на друга страна престъпление. От което ще последват и мъчнотиите, да се намери прокурор за такова дело. Рехавите ни заключения ще бъдат направо хапнати на един залък от някой мастит адвокат по време на процеса, ако въобще стигнем до такъв. Излиза, че залудо ще гоним вятъра по шосетата.
Последните думи не бяха съвсем от верните. Защото освен вятър на тяхното платно бяха извършени цели две убийства с три жертви.
- До сега те слушах без да прекъсвам, нали? - старшият по звание заговори без никакво раздразнение в гласа, но с убеденост в това което ще каже. - Няма да е толкова далеч времето, когато съседите ще се досетят, че жертвите са от нашия престъпен контингент. И веднага ще тръгнат питания, въпроси и справки към Интерпол.
- Това те притеснява или вече си решил да стъпиш едно стъпало по-нагоре по стълбата.
И двамата знаеха отлично, че не е така. Капитанът го каза повече за да провокира. Искаше да се докопа до по-големите мотиви на своя шеф. Полковник Стоименов от своя страна дълбоко вярваше, че неговият подчинен си ги приказва воден от всичко друго, само не и от професионална незаинтересованост или мързел.
- Знаеш мнението ми отдавна по въпроса. - Началникът се усмихна повече от уважение, отколкото за потребност към разговора. - Не съм привърженик на такъв метод, който се качи на върха, веднага да започне с рязане на клони и корени едновременно.
Капитан Миладинов ценеше деловитостта и сам не стана наясно, защо именно той захвана безсмислената прелюдия.
- Нашите хора не подадоха никаква информация, а жълтите вестници вече дори подхванаха версия. Ставало дума за разчистване на сметки в подземния свят. Интересно.
- Какво му е толкова интересното? - За пръв път от началото на разговора полковникът изказа някакво възражение. - Нали усвоиха всички вратички за правото на информация, както и тия по защита на своите осведомители. Сега като се преструват на най-кроткото агне, лесно бозаят от няколко майки едновременно.
- Искаш да кажеш, че са получили информация от родния криминален контингент? - попита опознавателно капитан Миладинов.
- Никак не е изключено и това. Макар, че тамошните медии пуснаха материали за убийствата. Възможно е и камерата на някой от фоторепортерите да е заснела номерата на автомобилите.
Елементарен казус. Такъв дето става лесен и за решаване. В по-малките градове у нас, автомобилните номера на местните бандюги се научаваха едновременно с азбуката от малчуганите.
- И друго. - полковник Стоименов продължаваше да излага своите мотиви, трябва да се изслушат внимателно. - Прави впечатление, че и трите жертви са от една и съща престъпна група. Сред тях е и лице, смятано за дясната ръка на главния.
"Ялови сметки са тия, шефе," - помисли капитан Миладинов, макар отлично да знаеше, че полковникът е с най-малката вина за положението. Големите не пропускаха да изтъкват ако стане напечено, по-сериозно и скандално, колко те знаели всичко до момента. И едва ли не "под контрол" се е стигнало до тежкото престъпление. Брътвежи повече в отрицателен, отколкото полезен ефект. Журналистите също ръсят в материалите си изпод клавиатурата на компютъра, колко са "висящите дела" на извършителя, а не поднасят микрофон към някой съдия с въпроса - "Колко дела трябва да се турят от едната страна на везните ви, за да се появи от другата им присъда". Безсмислено ще бъде и питането. Отдавна стрелката за равновесие при тях рядко заставаше по средата между вина и справедливо възмездие. До болка познато му беше всичко това на спецът по организирана престъпност, а нещо в него се инатеше постоянно. С упорство отказваше да се примири с тия реалности.

Цветко Маринов