"...о, ако има в теб сърце, моминството ми остави!..."
Р.Бърнс, "Девойката, която ми постла легло"
* * *
Сваляч обичах да се пиша
и покорител на жените.
Без флирт не можех час да дишам,
от раз завъртах им главите.
Последната забърсах в бара.
Скучаеше и беше тъжна.
Танцувахме и пихме с мяра.
Решихме после да го вържем.
И ето ни в една квартира -
на свещи, сгушени във мрака.
Когато аз от страст вибрирах,
със стих* от Бърнс към мен проплака.
Наивен съм и си го зная,
от жал реших да я послушам.
О, ако подозирах края,
на място щях да я удуша!
Тя непорочна да се пише!
Света водица ненапита!...
Сега да пискам е излишно,
а никой пък не ме и пита...
Пък може и да ми се стори -
сълза в очите й проблесна.
Аз нежно я целунах: "Сори!"
и всичко сякаш беше ясно.
Прегърнах я и в сън дълбоко,
пиян от щастие, потънах.
Не подозирах как жестоко
се гаврят с мен и се издъних.
На сутринта - леглото празно.
И мисля си - какво се случи?
Прехвърлях аз причини разни
за флирта неблагополучен.
А тя била играч от класа -
артистка, да й се не види!...
Със мен спечелила и баса,
че "девствена" ще си отиде!
От този ден насам престанах
на Дон Жуан да се преструвам.
С момиче скромно се захванах,
обичам го и си кротувам.
-----
* - виж мотото