автор: Annna

Старата къща притихна. Направи го с онази напрегната липса на звуци, която води до пълно оглушаване. Всичко в нея приклекна, готово за паническо бягство. Стенният часовник преглъщаше предпазливо тиктакането си, за да не го чуе Той. Предметите страхливо се отдръпваха от слабата, измъчена жена, за да не би тътена от докосването им да отекне в пустия дом и Той да ги изпепели с поглед.
Когато се случи, жената гледаше любимото си шоу по телевизията, удобно разположена в старото кожено кресло, пропито с миризма на цигари и отдавна изветрял мъжки парфюм. Тогава звукът на телевизора спря.
- Какво ти стана пък сега? Скапан боклук! – вбеси се Ева – Моли се да е от кабелната, иначе ще те метна от втория етаж!
Тя стана и с гняв нанесе поразяващ удар на невинния телевизор. Звукът от блъскането трябваше да отекне чак до таванското.
Нищо! Дори не чу изхълцването на пластмасата. Жената инстинктивно повтори. Ръката я заболя зверски. Тишина! Сякаш пространството се разтвори и погълна звуците.
- Това е някакъв скапан майтап, нали? – каза си тя и с трескави пръсти зарови в чекмеджето с лекарства. Търсеше транквилантите.
- Спокойно! Само съм малко изнервена. Това трябва да е... От тъпото чакане! – мърмореше си Ева и се зачуди какво точно чака. Вече беше сигурна, че Магът, при който я изпратиха добрите й приятелки, е скапан шарлатанин и няма да й помогне! А тя искаше само да й върне оня непрокопсаник – съпруга й! Още не можеше да разбере защо това леке избяга със старата, разюздана сервитьорка, която притежаваше само едно женствено нещо - два мазни косъма, които обаче беше пуснала до кръста си! Гадост!
Спомените запрепускаха, като бесни, диви коне в измъченото й съзнание. Тя си спомни пак нощта, когато Той я напусна. Какво направи тогава? Плака! С дни. Или бяха месеци? Сега си даваше сметка, че със сълзите й са изтекли две години. А тя не спираше да мисли за него. Затова се хвана, като удавник, за абсурдната идея някакъв магьосник да й помага.
Е, отиде. Дори не мисли много. По пътя беше притеснена, но отчаянието я беше превърнало в робот, който върви без да мисли. Не се изненада от мястото, където приемаше Магът. Беше сутерен, към който водеха стълби от черен камък и притеснително дълъг, тесен коридор. Ева беше започнала да се задъхва от клаустрофобия в теснината му, когато изведнъж се оказа пред висока врата с метален обков. Нямаше брава, само един червен шнур, който висеше нахално под носа й. Дръпна го. Не чу нищо, но вратата се отвори полека. В сумрака видя Мага, който беше облечен с черни, широки дрехи.
- Здравейте, Ева. – поздрави делово той и я покани да седне на масата пред него. – Да не губим време – знам всичко, но искам да чуя от теб какво си решила. Готова ли си да понесеш последствията от желанието си да го върнеш? Ще е трудно, защото ще вървим против природните закони.
Ева чуваше как кръвта блъска в слепоочията й. Беше готова, разбира се. На всичко. Трябваше да го върне! Той беше неин! Поклати утвърдително глава, защото от устата й не излизаше звук.
- Добре! – спокойно каза Магът – Ще извърша ритуала, но ти трябва да си готова! Той ще се върне и нищо вече няма да е същото!
След срещата тя зачака, само дето никой не идваше. А сега умореното й съзнание започваше да играе мръсни номера!
- Къде са скапаните хапчета?! – изкрещя Ева, докато отчаяно се опитваше да намери спасителните таблетки.
Тогава го видя! Той седеше в коженото си кресло, както преди, пушеше и я гледаше с онази закачливо-мръснишка усмивка. Нищо не казваше. Просто седеше в тишината и... През него прозираше облегалката на фотьойла, прозореца, вазата с отдавна увехнали цветя... Къщата продължаваше да мълчи, застинала в ужас, че е приютила това същество, което се беше завърнало от света на мъртвите, а Ева разбра, че нищо вече не е същото! Духът на умрелия й съпруг се беше върнал при нея.