автор: Vaterlo

Тя ще отпътува с влака в шест.
Тя ще отпътува...
И че не тъгувам е въпрос
на чест,
аз да се преструвам.

Няма да я моля: "Остани!"
Късно е,
да тръгвам с нея.
Ще си кажа: "Малко се стегни!"
И с една любов ще остарея.

И ще остарявам с всеки влак,
с всеки самолет,
напомнящ нея...

Но сега като осиновен сирак,
правя се на весел. И се смея.