автор: alisaseslisa

Понякога си мисля
за зимата във лятото,
за тънкия ветрец
във струните на арфата

за бръснещия полет,
завършил предварително,
за галещи слънца ,
заровени
в душите ни.

Понякога си мисля за
слънцето ,
задяващо се
с кристалите на зимата -
и вечно надхитряващо ги;
за танца на пъстървата
във вихъра на сприята
от шанса си прегърната.
И... за пчелата ,дето
ожилвайки детето,
му дава своя огън,
живота си , небето.

А колко много полети
на листове повторени
и колко много
свършили,
нелитнали сезони.

Звезда с око наднича
от своето пристанище
и полетява в цветен дим
към земното ни халище.
Тъче нетленна музика
Маестрото зад кадър.
Разцъфнали къпини
с пчелите заговарят се...