Разказваше ми, помня, мама,
че аз съм бил роден във "риза"*.
Тя, милата, не ще ме мами.
Та, късметлия съм, излиза.
В годините назад се връщам -
късметът бил е все със мене.
Съдбата с обич ме прегръща
и нямах никакви проблеми.
Веднъж се сринах от топола,
преди това - от слива...круша...
В обора пък ядосах вола -
замалко да ме изтърбуши...
Във плевника напалих огън,
от пламъка ме дръпна бате.
И в кладенец да сляза мога,
но тук от дядо си изпатих...
И рой пчели веднъж нападнах,
а те си отмъстиха здраво.
В клинична смърт от тях изпаднах,
едва се после оборавих**.
В живота доста ми вървеше,
по стълбицата бързо минах.
Съдбата неотлъчно бдеше,
да не загина тъй, мърцина.
Премеждия - едно след друго.
Късметът беше винаги със мене.
Но...се огледах за съпруга
и тук настъпиха проблеми.
Съдбата фръцна се тогава,
или късметът се износи?
На произвола ме остави -
последствията днес си нося.
Живота ми почти изгриза
жената моя, без остатък....
Какво като съм бил със риза?
А той - един е...И е кратък!...
-------
* - когато бебето се роди, обвито с част от плацентата. Смятало се е, че тези деца ще бъдат късметлии в живота.
** - съвземам се, идвам на себе си.