автор: Gorqsht_snqg

До кога с тебе двамата така ще я караме?!
За такава любов тъй отдавна е късно -
все едно на петнайсет години сме станали!
Даже Господ отгоре невярващ се кръсти!
Даже света е онемял като чудо
пред магията тайна, която ни свързва!
До кога с тази ученическа лудост
в нашето време за пораснали възрастни?!
И страхът като мъничко гарванче черно
кълве от душата ми: "Има край любовта!
Всичко е преходно когато е земно!
Примири се, че просто такъв е света!"
Но когато очите ти приютяват дъхът ми
и дланта ми намира домът си във твоята,
и говорим без думи, и е толкова хубаво,
аз забравям за тези мои трудни тревоги
и се втурвам през глава като малко момиче
в тази наша любов - извънземно невръстна...
А светът се стопява като медна жълтица
и съм пак на петнайсет...Пък Бог нека се кръсти!

Денислава Хорозова

27.12.2011г.
На път към Варна