автор: lordly

По дяволити от Дяволето май са само медиите. Спомням си, че имаше рокли и гащи „миди”, демек „средно”, после се появи един Меди Доган и не е ясно докога..., а за мидите...те са вкусни, ама... Тук няма да ви занимавам с горните аспекти, защото по-показателен е следният сюжет.

*
Валентин (Тиньо) Крушков, се изхранваше като местен журналист, в заводската малотиражка. Пишеше за ударниците, за профкомитета, за театралният кръжок и за посещенията на разни, местни и задгранични другари.
Материалчето, с което създаде си проблем не беше повече от 3 реда. Понеже го пазя, го прилагам тук:

Сбогуване
„Вчера, след кратко и задушевно тържество, нашите чуждестранни специалисти, след като дадоха всичко от себе си за просперитета на завода, се сбогуваха с многообичаният ги колектив и отпътуваха за родината си.”

Кратко, ясно и лаконично, заминали са си хората и толкоз. Лаконично, ама карък...
Пиейки сутрешното си кафе, с малотиражката в ръка, шефа, наблюдавайки със задоволство сутрешната суетня около лавката (павилион за закуски, където можеш да си купиш водка) веднага забелязал редовните посетители, а между тях и героите на току прочетеното антрефиле. С колебание, на очите си ли да вярва, или на прочетеното, той се разпоредил за привикването на журналиста.
С подкастрената си само с ножица брада, кожен елек, тиранти и лула, на бос крак нахлузил кецове, явява се героят на нашата творба. Запитан за гафа, той систематично обяснява:
- Вижте другарю „Х”, ние с чуждоземните специалисти, всеки ден си ходехме на риба и плаж на нашата лагуна, и така вече три месеца. Вчера, те не дойдоха, а даже водка не пратиха. Ето защо, а и съвсем логично, аз написах този материал..., пък ако наредите, ето имам опровержение...
- Чети – разпореди се другаря „Х” - и чу следното:

Опровержение
на
материала от бр. N-ти на малотиражката „М”

Късно оня ден, по силата на специална заповед, чуждоземните специалисти бяха върнати до второ разпореждане в нашия завод. Наздраве и ура!

- Добре бе Крушков - възрадва се директорът, - ама някак в повече ми иде туй „ура”!!!
- Прав си, началник, минаваме без него, само с „наздраве, наздраве ....и все така”!

*
* *
Тази малотиражка аз я знам, че беше на Дяволето. Ама вий май знаете повече и то не само за нея...