автор: lordly

Само не ме убеждавайте, че не го познавате. То е онова нещо дето се навеждаше над детското ви креватче и ви шепнеше в ухото:
- Реви бебчо, реви, защото иначе няма да те вземат на ръце и ще има да чакаш за млекце!

*
Така Дявалето научи първият и най-голям дяволък, че „най-важният съм си аз” и от този момент нататък си го отстояваше интереса, къде с рев, къде с бяг, а най-често с „динена кора”. Този простичък дяволък не след дълго се утвърждава в солидната негова житейска позиция – „от всички хора на света, най-обичам, мене си”.
Съжителстваше си удобно с тази своя житейска позиция Дяволето и не му пукаше, дори някой да му рече „педал”. Най се кефеше като прецака някой, бил той брат, комшия, или доверчив авер. Това го зареждаше с енергия, стимулираше го да сътворява нови и по-гаднички дяволии.
Не остана незабелязан Дяволето, включиха го в една листа и ей го политик и депутат, за общо благо да говори и да става по-богат.
*
* *
Е разпознахте ли го Дяволето във вашия комшия или шеф? А всичко с един рев започва и няма край...и няма край...