автор: ATOM

Себе си от друго затаихме...
Как, кажи, да споделим мълчание...
Знаеш ли, кога ми е притихнало –
свит на пухче в меките ти длани.

Като в бриз понесен ще измина -
с тънкото ти етерно поточе -
всяко пръстче, всяка светла линия
и ще вдишвам тихия си прочит

за да запечатам в същността си, че
се разтапям в миросъзерцание.
Ето – длан, и линийки, и пръстчета...
Колко е... Да споделим мълчание...