автор: Jenia

В най-случайния час на един тротоар
пак те срещнах след много лета.
И веднага гъдилна ме споменът стар.
Любовта ни... Дали отлетя...

И на вид равнодушно е твойто лице
но в очите ни нещо трепти.
Чувство някакво, миниатюрно зрънце!
Аз го чувствам, а чувстваш ли ти?

Малко, колкото атомче стара любов.
Ти усещаш ли? С поглед кажи...
И нали е прашинка, почти без тегло,
край главите ни леко кръжи.

Но дотук беше всичко и без послеслов,
аз си тръгвам, ти тръгваш, уви!
А въздушното атомче малко любов,
някой по-смел ще го улови...