автор: starozagorez

Звуците не нощуват в пристанища.
Моето го напуснаха още във детството.
Вече ми е късно за разкаяния,
макар да съм с музикално наследство.

А виждах пред очите си зали.
Зали с лица на красиви момичета.
Всички като деца сме мечтали.
Умряха отдавна мечтите ми мистически.

Бързо ми дотегна на цигулката грифа,-
отдадох се на други увлечения,-
а свиренето е като труда Сезифов -
по осем часа страхотни мъчения.

Цигулката ми е някъде по боклуците-
не отрази по пътя си ехото на безсмъртните.
Ако срещнете някъде нейните звуци,
моля,в пристанището ми да ги върнете...

08.01.2012 г.
Б. Алекс.