Бих искала да те попитам
защо препускат листовете в календара,
а вътре в тях минутите и часовете
банално-сприхаво
или бъбриво-заговорнически -
и протяжно-
претъркалят се?
Защо изпридаме влакното
и аранжираме
паното,
преди да сме измислили
иглата?
А пръстите ни
бягат по клавиатурата
преди да сме видели партитурата?
Защо преди да се намерим
сме си близки,
а срещнем ли се-
сякаш се замерваме със пиксели?
Защо очакваме от друг
да ни скрои играта,
а трети
да ни казва правилата?
Защо от собствената си история
отричаме се
и се надбягваме
нелепо да я разтоварваме
в чатове и разказчета в розово?
Защо назаем се опитваме да вземем
това ,
което
ни
е
отредено?