автор: lordly

Не че е моя, нито пък затова, че е със сини очи, но накрая ще разберете, че си е струвало да ви разкажа за нея.
*
Ако бяхте се опитвали да ме убеждавате, че щях да се сдобия срещу Коледа с такова невероятно женско създание, нямаше да ви повярвам, но ето вече десет години съм щастлив с нея. Първите дни у дома й беше трудно. Чувстваше се неспокойна, несигурна, но в мен се гушна веднага. Беше само едно джезве, кожа и кокали, а ме дари с толкова много любов. И досега си е такава, малко своенравна и капризна. Какво си науми, това става. А като те погледне с онези големи сини, по детски чисти очи, иди че и отказвай, каквото и да е.
С бившата се засякоха само веднъж, спогледаха се и точно като еднополюсни магнити се връцнаха в противоположни посоки. Тогава не го осъзнах, но това беше първата проява на необичайната й дарба.
Оказа се, представете си, че само с един поглед може да прецени човека, що за птица е, колкото и на патила лисица да се прави той. Може и да не е на живо, дайте й снимка, даже и по телевизията. Най е интересно, когато излъчват политически дебати, на секундата се изнася от хола. Как пък веднъж не й хареса един политик?
Синът ми, като си хване ново гадже (нещо системно при него), първо при нея го води. Реакцията и е мигновена и безпогрешна, ако не вярвате, питайте го. Явно се е похвалил тук-там, защото оня ден комшията доведе кандидат-зетя си за тест, а вчера баба Зорка от третия етаж й показала снимка на покойния си мъж и тя го погалила даже (разбира се не дядото, а снимката му).
Малко започва да ме притеснява мълвата за сисината дарба. Ей че иде сезона на сватбите, пък и парламентарни избори наближават. Ще вземе да се нареди една навалица, кога ще се гушкаме със Сисито тогаз. Споделих кахърите си с Митьо Семето, а той:
- Погледни на нещата от добрата им страна. Бизнес можете да направите двамата със Силвия. Нещо като „Лаборатория за предбрачни тестове”, или пък „Агенция за следбрачен контрол”. Може и политически оценки да правите, или пък... - и все така, и в този дух.
Слушам го Семето и все повече ме хваща шубето, че работата отива на карък, че в тия „демократични” времена, не е безопасно да можеш да разграничаваш превратността от чистотата, истината от лъжата, доброто от лошото. И посъветвайте ме, моля ви, как сега да скрия от Сиса, тези мои страхове?
*
* *
Беше задрямала, но извърна глава, погледна ме и разбрах че трябва да я гушна. Тя близна ръката ми и успокояващо замърка.