автор: lukluk521

Клин. Странна тема за едно събиране в деня на психичното здраве. Клин и психиатрия – та какво общо има между тях, ще си кажат мнозина от вас. Има, дами и господа, има. И сега ще се опитам да убедя в това. И за ролята на клина в психиатрията.
Какво е клинът – нещо, което се използва за затваряне на отвори, празнини и дупки. Какви могат да бъдат клиновете – всякакви – и по формат, и по материал. Какви могат да бъдат отворите, празнините и дупките – също всякакви. И готово – с подходящия клин се затваря дупката.
Вероятно вече си мислите: Какви са тия глупости, какво общо има това с нашето събиране. Е, хайде няма да ви мъча повече – ще ви кажа какво си мисля за клина.
Има различни дупки и клинове за тях. Но има един вид, който е много, много страшен Това са дупките в душата на човека. Особено неприятни са душевните дупки, породени от недостатъчното внимание, което човек получава от другите още от малко дете, което му се отразява и по-нататък в живота. От такова дете израства един затворен човек, както се казваше по наше време един „сухар” и „задръстеняк”. Другите отбягват този индивид, той се плаши от това и също бяга. И ето го затвореният кръг, който води до психиатричните клиники.
И е шанс да попаднеш на лечител, който ще те разбере, ще направи така, че да запълни по някакъв начин тази твоя душевна празнота.
Понякога празнотата е толкова дълбока, че на „собственика й” му трябва време да усети как лекуващият малко помалко поставя своя клин и запълва душата на пострадалия с внимание и грижи.
Но … следва едно голямо но.
С течение на времето този клин във форма на внимание запълва напълно празнината, пострадалият се чувства по-добре и започва да трансформира вниманието към себе в не-що повече. У него се поражда не само уважение към лекуващия, но и стремеж за нещо повече – за по-голяма близост.
Има разбира се обяснение. И то е много простичко. Този човек е намерил топлината, намерил е разбирането, което не е имал преди и е получил при лечението си. И му се иска тази близост да продължи безкрай. А ако лекуващият е от другия пол, това си е чисто влюбване.
Е, да ама не. В един момент реалността се изправя пред този човек и, желанията и илюзиите изчезват. Колкото и да е трудно, тази реалност трябва да се приеме. Понякога като че ли се изисква много сила за да се приеме и преодолее този неприятен момент. Но просто трябва да се направи.
Това си мисля за клина, за който някои от вас вероятно се чудеха в началото на разказчето, и връзката му с психиатрията.