Студено е.
Студено, когато се събудиш сам,
без да усещаш някого до себе си физически,
без дори да го искаш сексуално,
просто да е до тебе.
Студено е
когато вратата между стаите, в които спите,
се затваря за да се чисти.
Студено е когато с месеци наред
не си казвате дори „Добро утро”,
когато това „Добро утро” като че ли
е най-страшното нещо,
което могат да си кажат двама души,
които все пак живеят заедно,
макар, че спят в отделни стаи.
Страшно е,
Когато заради вестника, метлата, телевизора
и заради шибания филм по „Диема”
тебе те няма, просто те няма …..
Страшно е,
когато търсиш тази топлина навън
и споделяш своята с друг човек,
защото в дома ти просто я няма….
Страшно е,
когато това ти излиза през носа,
защото и ти си човек,
независимо от годините,
и ти имаш нужда да даваш и да получаваш,
а не става.
И какво: влизаш в чата
за да намериш някой,
с който да споделиш това,
което ти липсва…..
И после отново е страшно,
защото този разговор свършва …
И после пак отново шибания филм по „Диема”,
бръскащата метла, търсенето на трохичките
и прашинките …
Студено и страшно…
Минава деня.
Естествено, през него нищо не се е случило…
Идва вечер.
Вечеря заедно ли бе !
Каква вечеря !
Отново всеки е сам –
единият – с новия филм по шибаната „Диема”,
другият – на чата…
И пак самота , самота …..
Посреднощ отдавна е минало.
Спираш чата, изключваш компютъра..
Отиваш поне за малко да се отдръпнеш
от тази самота,
Поне за остатъка от нощта…
Другият спи в своята стая,
телевизорът си пее своята диемска песен…
Иде ти да изтриеш всички програми,
ама всички …