автор: krasinka

Тъмнината като призрак в стаята наднича
и ехото крещи във мен без глас.
С поглед обичайно–безразличен,
пак сама оставам аз.

Стените каменно студени
с ледени ръце ме прегръщат
и мечтите ми красиво подредени
в мислите ми тайно се завръщат.

Самотата на пръсти се промъква.
Тихите и стъпки чувам.
И скрита зад вратата млъква–
Как искам с нея аз да се сбогувам...