автор: vladun

salza & vladun

Имаше някога един сблъсък,
който остави след себе си дълга, блестяща опашка на комета.
Той ни затваря тук. Той образува снежинки по телевизионните екрани.
Той се таи в студени капки по телефонните жици.

Все още можеш бавно да се плъзгаш със ските си под зимното слънце
през храсти, по които висят последните листа.
Те напомнят страници, откъснати от стар телефонен указател.
Скрежът е скрил имената на абонатите.

Все още е красиво да се вслушваш в ударите на сърцето,
но често ти се струва, че сянката е по-реална от самото тяло.
Самураят изглежда невзрачен
зад бронята от черни драконови люспи.

AFTER A DEATH
translated by Robert Bly

Once there was a shock
that left behind a long, shimmering comet tail.
It keeps us inside. It makes the TV pictures snowy.
It settles in cold drops on the telephone wires.

One can still go slowly on skis in the winter sun
through brush where a few leaves hang on.
They resemble pages torn from old telephone directories.
Names swallowed by the cold.

It is still beautiful to feel the heart beat
but often the shadow seems more real than the body.
The samurai looks insignificant
beside his armour of black dragon scales.

EFTER NÅGONS DÖD

Det var en gång en chock
som lämnade efter sig en lång, blek, skimrande kometsvans.
Den hyser oss. Den gör TV—bilderna suddiga.
Den avsätter sig som kalla droppar på luftledningarna.

Man kan fortfarande hasa fram på skidor i vintersolen
mellan dungar där fjolårslöven hänger kvar.
De liknar blad rivna ur gamla telefonkataloger—
abonnenternas namn uppslukade av kölden.

Det är fortfarande skönt att känna sitt hjärta bulta.
Men ofta känns skuggan verkligare än kroppen.
Samurajen ser obetydlig ut
bredvid sin rustning av svarta drakfjäll.