автор: yd

ПРИКАЗКА ЗА САМООЦЕНКАТА

Имах по-голям брат, който обичаше да помага и щом обещаеше, помагаше и се побиваше на главата си, за да изпълни обещанието си и зарязваше всичко друго, дори мама и мен.

Обеща на учителката по литература да й носи всеки ден чантата с новите книги от училищната библиотека до вкъщи. Обеща на учителя по физика да бъде след часовете в лабораторията му за изследванията при доказване съществуването на божествената частица. Обеща и на съседката – стара мома да прекопава градината й и да садят заедно луковици на редки лалета (тя ги набавяше от Холандия, Израел и отдругаде) всяка пролет през март. Обеща и други неща.

Покрай другото всяка сутрин на път за училище изнасяше боклука от вкъщи – най-напред с кофа (преди 7-8 години), после разделно: пластмаса, стъкло и отделно хрантелните остатъци за котета, гълъби и врабчета.

Когато се прибираше от училище (в понеделник и сряда обикново навреме - около 19:00 часа, защото във вторник, четвъртък и петък си изпълняваше обещанието в лабораторията по физика) пренареждаше мокрите обувки на татко, оставяше чехлите на мама в редицата, за да й запази място, а моите прибираше върху коша с пране, за да не ги стъпчат... и това, преди да се събуе. После пререждаше палта, якета, шапки, чадъри, ръкавци и сутчъри горе преди да влезе при мен.

Не гледаше телевизия, само на мен ми избираше нещо забавно и сядаше на компютъра да помага на приятели и познати – с преводи, съвети и указания. Така направи и няколко успешни сделки, с които подпомогна бизнеса на свои познати.

Към края на втория срок брат ми беше в 10-ти клас, а учителят му по физика стана член на екипа, доказал съществуването на божествената частица, която срина човешките представи за скоростта на светлината и предизвика неясноти по отношение на енергийните мощности на ядрената енергия (но това го съобщиха тази есен). Учителката му по литература стана директор на училището.

В градината на съседката цъфтяха нови кръстоски лалета.

Аз порастнах.