автор: ringo

Вали. Небето се продъни сякаш.
Безцелно от прозореца си зяпам.
По принцип е добре, когато чакаш,
но днес, да кажа, нищо не очаквам.

"Не зяпай, а върви във магазина -
че виж - хладилникът съвсем е празен!" -
нарежда по-добрата ми пол`вина
и бързо дава ми поръчки разни.

Ми, празен е! Ще трябва да се пълни!
А пенсията докъде е, мислиш?...
Пък пощенската ни кутия пълна -
със сметки, не със записи парични!

Ивановден. Ще срещам гости. Скромно -
родата...някой друг съсед...това е.
Отмина времето с трапезите огромни -
съдбата всякакви шеги със нас играе!

А беше време - във антрето: пълно
с чували, кошници, бохчи и бали.
Балконът също яко бе запълнен
с прасета, пуйки и петли заспали.

Да кажеш - шеф съм бил, ще сбъркаш здраво!
Не се натисках за началник никак!
Автоинструктор скромно го раздавах,
но хората отчитаха се - в пепелника!

Пък аз, разбира се, по съвест, трезво,
на изпита помагах, както мога.
Но имах, бате, правило железно -
не пусне ли - от мен "последно сбогом"!