Все пътник към себе си, вехтото бъдеще
преоткрива забравени скрити реликви.
Светът ли? Какво означава да свърши?!
Ако нещо е свършил – добре е, нали...
Едва ли обаче така вместо нас ще
позавърши пътеките, които сами сме
избрали. А дойде ли време за плащане –
невъзможно е в някакъв край да увиснем.
Напротив. Тепърва ще почваме сметките –
водолейски, графите ще бъдат два броя.
Защото последните идват отпред, като
прередилите първом минават зад строя.
Какво ще последва ли? Нищо бе. Вятър.
Но листчèто ще бъде в средата откъснато –
едното парченце ще тръгне в земята,
а пък другото в ново небе ще се пръсне.