автор: hudognika

И Зимата - разсърдена фурия -
подложи крак на Есента...
Изсипа бялото си злато през фуния,
в студ скова на песента гласа.

Дърветата до вчера от листа огрени
покрусено наведоха и скършиха тела.
А мъката,че от близък те са наранени
почерни чувствата им,тъжни днес листа.

Заплакаха в тъгата си негласна.
Към Флора си отправиха молба.
Но Зимата със бялата си краска
удави чувствата в студена белота.

Замря от жал просторът изненадан.
Прекъсна полета си си Есента...
А Зимата,усмихната и бяла,
злорадстваше над своята сестра.