автор: galiakara

/ социална драма /
/прожекторен лъч на авансцената, към Разказвач. В притушена светлина на заден план- начален декор на таварната/

РАЗКАЗВАЧ: А сега - нека се върнем началото на нашия разказ. Помните ли в кой момент оставихме веселата, шумна компания? Точно така! До тоста на Вангели. Хайде да се присъединим към тях и да чуем продължението на този вече почти исторически тост!/ намигва на публиката съучастнически и се скрива се зад кулисите/

ВАНГЕЛИ: /отсипва от чашката си/ Вечна й памет! Ангелики ще живее в сърцата ни завинаги...докато сме живи, но ...животът продължава и ние трябва да продължим...Аз казах каквото исках да кажа, сега е ред на Надя.
НАДЯ:/ видимо развълнувана/ Приятели мои, деца! Не съм се готвила специално за този тост, но той наистина е много специален!
Дойдох тук преди цели 9 години, в началото като нелегален икономически емигрант. Давах си кураж, защото трябваше да успея, но се чувствах като подгонен заек. Бях сама- без познати, приятели, близки. Започнах от нулата. Опознах много хора. Влизах в много домове с единствената мисъл да работя честно, да спестявам, за да помагам на децата си и някой ден, връщайки се в Родината да съм горда, че съм се справила и че не съм посрамила името на България извън пределите й. Може тези мои слова да ви се струват високопарни, но това е МОЯТА ИСТИНА!
Следвах своята цел, помагах на хората, които имаха нужда от мен и виждах
благодарността в очите им. Това ми даваше сили да продължавам, въпреки
многобройните препятствия... Чувала съм от моите сънароднички и добри и лоши отзиви за местните хора. От живота си досега съм разбрала следното:
ЧОВЕК САМ СЪЗДАВА ОТНОШЕНИЕТО НА ОСТАНАЛИТЕ КЪМ СЕБЕ СИ. Не
се отнасяй към хората така, както не искаш те да се отнасят към теб! Това е било мотото на всяко мое действие и постъпка. И уверявам ви, не съжалявам! То ми е помагало и в най-трудните моменти да оцелея и да намеря смисъл във всичко, с което съм се заемала. Това е моята малка тайна в общуването ми с хората! Изкуството на общуването не е да съдиш, а да разбереш и помогнеш според силите и възможностите си!

/чуват се аплодисменти и гласове/ -Браво Надя!

Сега, нещо по-конкретно- за Вангели и семейството му. Благодаря на Бога, че
се запознах с тези прекрасни хора. С Вангели, с който преминахме заедно през
много трудности като мълчаливо се подкрепяхме, с милата ми приятелка Ангелики, която ми беше като родна сестра, с Петро, винаги готов да се озове на помощ. Казват, че човек носи името с раждането си, преди още да е кръстен. Замислете се и ще видите, че наистина има голяма истина
в това. Ангелики беше и си остава нашия "ангел-хранител". Евангелос- честен и
справедлив, щедър и благороден каквито са и писанията в Евангелието ни. Петрос- твърд като камък, издържащ на бури и ветрове, Добромира- добро и обично дете, носещо мир на душата, Цветана- като цветна градина, пълна с аромати и цветове, създаващи радост за очите и душата. А и моето име Надежда- напълно отговарящо на характера ми- неспасяем оптимист, с непоклатимата вяра, че утрешният ден ще ни донесе нещо по-добро от днешния...
Просто забързани в ежедневните си задължения хората не се замислят над тези кармични символи...
Искам да ви кажа, че се чувствам много щастлива тук, в Елада! Не защото е точно Елада, а защото искам да се чувствам така, където и да се намирам!
/аплодират я/
Тук намерих отново своето малко поизгубено АЗ, запознах се с чудесни хора, които обикнах и ме обикнаха! Събрах планини от човешки опит, който ме направи много по-богата от което и да било друго богатство!
Благодаря на всички, които сте тук за това , че ви има в моя живот, затова, че всеки по свой начин ми е помогнал да се чувствам днес така, както се чувствам-силна, щастлива и готова за нови житейски дела! /вдига чаша и си чука с всички/
ВАНГЕЛИ: / става прав/ Внимание!!! Сега от мен- най-голямата изненада! Имам един специален подарък за Надя, който се крие ей в онзи букет!/показва стенната икебана/ Надя, я иди да видиш какво има там!

/Надя очудено и плахо пристъпя към паното, рови, намира една малка червена
кутийка и се връща към Вангели/

НАДЯ: / смутено/ Какво е това Вангели? За мен ли е?
ВАНГЕЛИ: Не питай, а отваряй! Нали казах, че е специален подарък за теб!
/Надя отваря кутийката и изважда един много красив пръстен с диамант/

Това е знакът на моята обич към теб! Ти със своята доброта и търпение успя отново да ме върнеш към живота и аз искам да ти посветя остатъка от дните си, ако разбира се и ти го желаеш!
НАДЯ: / усмихната / Вангели, това ми звучи като предложение за женитба!ВАНГЕЛИ: /смее се от сърце/ Както винаги, правилно ме разбра! Надя, искаш ли да станеш моя съпруга?
НАДЯ: / приближава се към него/ А ти сигурен ли си, че го искаш?
ВАНГЕЛИ: Повече от всичко на света! Толкова години мълчешком те наблюдавах, изучавах, възхищавах ти се. Нямах право по-рано да показвам чувствата си, но сега- да! Сигурен съм, че си моята избраница! Ако и ти го желаеш, ела да те прегърна!
НАДЯ: Благодаря ти, мили мой за доверието и обичта!Няма да те разочаровам! ВАНГЕЛИ: В това съм сигурен, но значи ли това ДА?!
НАДЯ: Д А, ДА, ДА!!! /прегръща го/

/ всички стават , аплодират ги, поздравяват ги/

ПЕТРО: /радостно/ Браво бе татко! Мъжко момче излезе и ти! Мислех си, че никога няма да събереш смелост да й поискаш ръката, макар отдавна да знаех за чувствата ти към Надя! Хайде Честито! И двамата заслужавате щастие! Всички ние ви го желаем от все сърце!

/ Чуват се викове: Песен, песен! .Надя целува Вангели, взема китарата
и запява: Вървят ли двама по дълъг път... Пригласят й. Светлината постепенно се притушава. Остава като фон музиката на същата песен, вече звучаща от магнитофон/
/ ф и н а л н а з а в е с а /

/На преден план прожекторен лъч към Разказвача/

РАЗКАЗВАЧ: Ето, мили приятели, стигнахме и до финала на нашата история!
Вярвам, че тя ви е харесала! Надявам, че и аз успешно изпълних своята мисия!

Нека оставим вече нашите герои да се радват на щастието си, да се трудят и
успяват в начинаниета си, а ние, след толкова събрани впечатления, да си починем!
Много ви благодаря! Бяхте чудесна публика- с такт и разбиране! Надявам се,че всеки от вас е поел поне мъничко от силния дух на нашите герои, от тяхната положителна енергия, от тяхната обич към живота!
Желая ви много, много радостни мигове в бъдещето! И не забравяйте:

КОГАТО МНОГО СИЛНО ЖЕЛАЕШ НЕЩО, ПОСТИГАШ ГО!

ЩАСТИЕТО Е В САМИТЕ НАС!

До нови срещи, мили приятели!

Ф И Н А Л