автор: galiakara

/социална драма/
/излиза разказвачът, протривайки доволно ръце/

РАЗКАЗВАЧ: Ех, странно нещо е животът... Юрка те насам- натам, докато най-сетне избереш най-верния си пристан и хвърлиш котва в него...
Нашата героиня сподели с дъщеря си предложението на Вангели и двете останаха в дома му. Не криеше радостта си. Беше свикнала с тях, приемаше ги като свое семейство и щеше да й е трудно да ги остави сами... Както сигурно вече се досещате дълбоко в сърцето си, Надя таеше една зараждаща се любов, която дори пред себе си се страхуваше да признае... Една нощ, когато къщата се бе мирнала в сладък сън, тя седна над белия лист, за излее вълнуващите я мисли.Много по-лесно е понякога да напишеш онова, което не можеш да изречеш...

/Разказвачът излиза. На сцената: Надя, приведена над малка масичка в своята стая, пише. От време на време спира, погледът й блуждае нанякъде...Чете написаното/

Ти моя обич неизживяна
Мой сокол в небесата
болка моя неотболяна
светъл знак на съдбата

Ти мой лъч несънуван
песен моя недоизпята
сън в нощите бленуван
отрова сладка за душата

От росни планински поляни
девет билки ще събера-
с нежност от Луната поръсени,
от слънчева жар огрявани,
от звездна нощ любени...
Тайно биле ще ти сваря-
омайно биле за влюбени

НАДЯ: /монолог/ Господи, да си ми на помощ! Не се надявах да се влюбя отново. Толкова години нараненото ми сърце отказваше всяка мъжка нежност, всеки мъжки поглед. Но ето че пак изпитва трепети... Затова поисках да си тръгна от тук. Не мога да му призная ... За първи път изпитвам страх от това чувство... Може би от несигурност... Ще се оставя на течението... А колко ми се иска да му кажа: Ела, любими! Имам нужда от топлата ти прегръдка... Уморих се да бъда сама...

/прожекторният лъч от Надя се пренася към авансцената, на която е Разказвачът/

Така минаваха дните на нашите герои...
Енергичността на Надя се отприщи с пълна сила. С Доби решиха да работят на смени в кафенето. Взеха да приготвят и топли мезета и по някое ястие за редовните клиенти, много от които бяха бекяри. Идеята им даде неочаквано добри плодове. За месец-два оборотът двойно се увеличи. Хората взеха да се интересуват да си купуват порции и за вкъщи. На Надя й хрумна и нещо друго, което сподели веднага с Вангели- да изкарат разрешително за малък семеен ресторант-таверна. Нужни бяха обаче и доста средства и труд, за да обновят интериора и екстериора на заведението. Тя дейно се включи и с идеи, и с творчество. Уши нови покривки и карета за масите, нови пердета. Поръчаха ярко неонова реклама за отвън. Работеха с хъс и мерак, като на свое. Клиентите се умножиха и се надпреварваха да ги хвалят пред Вангели. А той, кротко се усмихваше и клатеше глава в знак на съгласие...
Всички като че ли се съвзеха след голямата болка. Вангели междувременно, предложи на Надя съдружие в бъдещата таверна. Заслужаваше го. За толкова години съвместна работа, нито веднъж не се скараха, не си казаха обидни думи, а и преживяха толкова трудности заедно. Не искаше да я губи и като работник, и като приятел...
/чуква се по главата/ А, щях да забравя да ви кажа нещо много важно! Още като като се запознаха между Петро и Доби възникна симпатия. В началото беше само искрено и добро приятелство. Открадваха по няколко часа и Петро й показваше столицата и околностите. В онзи период той имаше гадже,студентка. Девойката беше от о-в Крит, от много богато семейство. Мъкнеше го по нощите по някакви странни компании, които никак не му допадаха и логично беше да дойде и раздялата. Оттогава с Доби бяха неразделни. И както е логично, когато двама млади се обичат, идва и сериозното решение...
Една вечер, всички се бяха събрали в таверната. Клиенти нямаше, защото бяха затворили за 3-4 дни за някои вътрешни ремонти. Седнаха да вечерят.

/Разказвачът излиза. На сцената- декор на таверната- всички събрани на една маса. Вечерят и разговарят/

ВАНГЕЛИ: Както вече сме се разбрали работата в кафенето, извинете- в таверната, изцяло я поемат Надя и Доби. Но ние с Петро ще имаме грижа по снабдяването, ако се наложи нещо спешно. Надя си познава доставчиците и си прави поръчките. Въпросът е обаче в това, че тя също вложи средства и много труд в нашата нова инициатива. Затова й предложих да ми стане съдружник фифти- фифти. Ще прецени сама каква заплата ще даваме на Добромира, тай като работата много се увеличи. Преди окончателно да подготвя документите, бих искал да чуем и мнението на Петро.
ПЕТРО: Татко, този бизнес си е твой! Вие с мама го създадохте и развихте. Ти решаваш. Освен това толкова много ми помогна в новия ми бизнес, работиш и наравно с мен, какво повече да искам. Мисля, че решението ти е напълно справедливо. Надя от години живее и работи за нас, познаваме я отлично. Не се съмнявам в желанието и възможностите й да развие още по- добре съвместната дейност. Умее го!
НАДЯ: Благодаря ти, момчето ми за хубавите думи!
ПЕТРО: Заслужила си го!/прави малка пауза/ И ако това беше важното, което искахте да обсъдим, то ние/обръща се към Доби и я прегръща/ имаме да ви съобщим нещо много по-важно! Обществена тайна е, че се обичаме, пък и да искахме, не можехме да го скрием, че ни личи!/смее се/ Решихме да не протакаме повече нещата, а и след известно време ще станете баба и дядо! /Надя и Вангели се споглеждат изненадани/ Снощи Доби направи тест за бременност и познайте- той е положителен! Така че - стягаме се за сватба! След като направим годината на мама, започваме подготовката.

/става, изважда от джоба си малка кутийка, отваря я , коленичи пред Доби /

- Мило мое момиче, приемаш ли да станеш моя съпруга и майка на децата ми?

/Доби, видимо развълнувана го повдига, прегръща го/

ДОБИ: Разбира се, глупчо! Мога ли да откажа на такъв мъж като теб!
ПЕТРО: Е, вие какво, езиците ли си глътнахте? Защо не ни поздравявате?
НАДЯ: /през сълзи от радост/ Господи, децата ми! Разбира се- ЧЕСТИТО!
Щом сте сигурни в чувствата си, добре сте решили! Пък и време ни е да дундукаме внучета, е Вангели?!
ВАНГЕЛИ: /бърше очите си/ Ох, Ангелики,защо не поживя още малко да видиш
тази радост!!...Ами...аз...какво да кажа... давам ви благословията си! /към Доби/ Ела, мила дъще да те прегърна и добре дошла в нашия скромен дом, вече като снахичка! Доживях и това щастие! Слава тебе Боже! Ела тук и ти, бе юнако! Гледай какъв решителен се извъди! Браво, момчето ми, много добър избор! За какво се събрахме, а то какво излезе!
НАДЯ:/с нежен укор към него/ Все хубави неща Вангели! Доби,няма ли по този случай да сервираш по една блага ракия, както повелява нашенския обичай?!Ей там, под рафта имам една дълбока резерва за специални случаи! Е, не
вярвам да има по-специален от днешният!

/Доби скача пъргаво, връща се след минута с табла и чашки.Вдигат наздравица. Стоп- кадър с притушена светлина/

РАЗКАЗВАЧ: /намига на публиката/ Хепиенд, а? Не бърайте, това още не е
краят! Доста неща още се случиха докато стигнем до финала...

Любо поиска развод и Надя пътува до Родината, за да уредят и подялбите на общото имущество. Преписаха всичко на децата. Любо отдавна се беше разделил с предишната си приятелка от сервиза. След това смени още 2-3, докато накрая си намери майстора. Една оперена стара мома забременя от него и му даваше зор да се оженят.
Румито, малката им дъщеря, завършваше тази година гимназията по изобразителни изкуства. Беше изкарала и курс по гръцки с намерение да се присъеди ни и тя към компанията на майка си и сестра си, но с мечтата да продължи образованието си в Атина. От малка я привличаше театъра. Искаше да запише сценично майсторство в Атинския национален театрален институт и усилено се готвеше за изпити.
Родителите на Надя още се държаха. Надя им помагаше финансово, та да не изпитат мизерията на пенсионерите, която се ширеше в Родината.Както те цял живот я подкрепяха и й помагаха, сега беше дошло време да отвърне на доброто с добро. Родителите са най-святото нещо на този свят!- казваше
Надя- не ги ли обичаш и уважаваш, все едно не обичаш и уважаваш самия себе си! Тичаше по празниците да им изпрати и по един колет, пълен с различни лакомства. Възрастните хора са като децата- любопитни са да опитат от всичко- мислеше си тя и стараеше да им достави тези малки радости...

Сигурно се питате какво е станало с Цвета? Не, не не съм я забравил! Тя си остана най-добрата Надина приятелка , с която продължаваше да се вижда.
Загуби преди 3 години съпруга си, в автомобилна катастрофа. Тежко го преживя, но ще не ще, трябваше да се примири със съдбата. Живият си е жив, а умрелият- Бог да го прости! От няколко месеца поддържаше приятелство с един грък, с който се запозна в таверната. Сериозен човек, вдовец. Много се разбираха.Често посещаваха приятелите си. Междувременно Цвета беше станала вече баба на 2 внучета- момченце и момиченце. Второто го кръстиха на нея. Що радост и гордост беше- не може да се опише! И следа не остана от страховете й за сватанака. Когато на два, три пъти си ходи до България, като скъпа гостенка я посрещаха. Не можеха да се изхвалят от синът й...

/следва/