продължение четвърто
РАЗКАЗВАЧ: Така минаха цели пет години....
През тези години Надя смени няколко пъти работа. От Анавису си тръгна още в края на първия месец. Не искаше да каже на госпожата истината за мъжа й, за задявките му, за недвусмислените му намеци. Заяви,че спешно се налага да се прибере в България.Съвестно й беше, че трябва да излъже, защото жената беше много свястна и се отнасяше приятелски с нея. Но понякога, за да не нараниш, премълчаваш...
След два-три лутане и търсене, я нае едно семейство, да се грижи за възрастна жена. Оказа се, че бабата е в болницата. След две седмици старицата почина. Предложиха й да живее на първия етаж в гарсониерката на бабата, да не плаща наем, но за сметка на това да ги обслужва, без да й плащат. Щяла да си намери още някоя-друга надница. Хубаво, но така лесно ли се намира работа като си от два месеца в чуждата страна, не знаеш добре езика, а и нямаш никакви познати...
Надя не загуби присъствие на духа. През почивния си ден отиде в една от кафетериите, където се събираха българките. Оказа, че една от тях търси някой да я замести, защото беше намерила по-добре заплатена работа. Надя прие. Отидоха да се в запознае с двете госпожи- сестрите на дядото, за когото щеше да се грижи. Те живееха през един етаж от апартамента на възрастния мъж. Харесаха я, но я искаха от следващия ден на работа. Това създаде доста неприятна ситуация в дома на бившите й работодатели. Чорбаджийката й отначало се опъна и не искаше да й плати. Трябвало да я предупреди да си намери друга домашна помощничка. Добре че се намеси съпругът, успя да я убеди да пуснат жената, защото постоянна работа не се намира лесно...
И така, нашата героиня се прехвърли от следващия ден на новата си работа. Янако, така се наричаше дядото, беше на легло след тежък инсулт. Почти не общуваше. Говорът му беше затруднен, движенията- също. Но Надя свикна да го разбира по движението на очите и лекото кимване на главата. Поне беше сама с него в апартаментчето. Само сестрите слизаха към обяд да й донесат една чиния с манджа и 2-3 филийки хляб.Нито салати, нито сиренце, нито мляко. Надя поиска разрешение да излезе за час на разходка, без да им казва защо. Изпита неудобство да признае, че яденето не й стига. Намери супер-маркет и си напазарува. Беше млад човек, изразходваше много енергия и не можеше да стои гладна. Една от сестрите забеляза, че в хладилника са се появили продукти и я попита. Едва тогава Надя призна, че има нужда от по- силна храна. Оттогава започнаха да я снабдяват с повече продукти.
Жените бяха много възпитани и кротки. С течение на времето опознаха Надежда, имаха й пълно доверие и непрекъснато се хвалеха от нея. Въпреки големите грижи на Надя, положението на Янако се влошаваше. От доста време беше спряла да взема и неделната си почивка. Събираше дните, за да може да си отскочи за една седмица до България. По думите на майка й, децата се справяха отлично в училище, но щом я попиташе за Любо, тя започваше нещо да предъвква думите си. Уж всичко било наред,но Надя познаваше характера на майка си- никога нямаше да се оплаче. Само един сериозен проблем възникваше- как ще се върне. Все някак ще се справя- казваше си тя.
Междувременно беше разговаряла с приятелката си Цвета. Нали помните, бях ви споменал за нея. Тя също искаше да дойде в Атина. Беше намерила някаква връзка в консулството и се надяваше да й издадат виза. Идването на Цвета можеше да осветли донякъде положението с Любо. Самият той беше почти изчезнал от хоризонта й. Все не го намираше в къщи, все много зает с работа бил. Явно ставаше нещо, за което Надя не знаеше. Чакаше с нетърпение дружката си, но не само заради това. Радваше я фактът, че най-после и тя ще си има един верен човек, с който щеше да споделя всичко.
След седмица Цвета се обади, че в ръцете й е дългоочакваната виза и съвсем скоро ще бъде в Гърция. Надя веднага се зае да организира посрещането и.
/Разказвачът се скрива зад кулисите. На сцената- масичка с два стола Двете приятелки си говорят оживено и радостно/
ЦВЕТА: Казвай, как я караш тук? Аз от майка ти получавах информация, но знам, че за да не я тревожиш, си премълчала и много неща. Така ли е?
НАДЯ:/смеейки се/ Ах, хитрушо! Колко добре ме познаваш?!Нищо не мога да скрия от теб! Така е, но това е дълга история и ще имаш време да я чуеш друг път. Ти по-добре първо ми кажи какво става с моите хора, после как успя с визата. Да не си хванала някакво гръцко гадже?
ЦВЕТА: Да бе, те само мен чакат! Къде да го намеря! Просто се оказа, че съпругът на братовчедка ми е започнал работа в Консулството като шофьор по снабдяването. Той ми ходатайства. Златно момче, да е живо и здраво! Цял живот ще помня това добро! Вече почти се бях отчаяла, че някога ще стане...
НАДЯ: Хайде бе, ще се отчайваш! Точно ти! Нали от деца още сме решили- каквото искаме, ще го постигаме! Не помниш ли клетвата ни?!
ЦВЕТА: Забравя ли се това?! Но когато три пъти те връщат,започваш да се съмняваш дали късметът не те е изоставил..
НАДЯ: Хайде, хайде, разказвай и не ми спестявай никакви подробности- нито за децата, нито за Любо.
ЦВЕТА: Добре! От кои новини да започна- от добрите или от лошите?
НАДЯ: Първо - неприятните, хепиенда го остави за края
ЦВЕТА: Както кажеш! Неприятното може да излезе приятно, кой знае? /плахо поглежда към Надя/ Любо се изнесе от вас.
НАДЯ: И отиде при родителите си ?
ЦВЕТА: Не, мила приятелко, излезе на квартира с една мацка от сервиза.
НАДЯ: А, значи имах право...
ЦВЕТА: За кое от всичко?!
НАДЯ: Затова, че бях почти сигурна за тази връзка, но го оставих сам да реши какво ще прави./сянка на тъга минава по лицето й/
ЦВЕТА: / състрадателно/ Натъжи ли те тази новина?
НАДЯ: Да кажа, че се радвам- ще излъжа себе си! Живяхме толкова години заедно, създадохме дом, деца. Но повече би ме заболяло да продължа да живея в лъжа. Това би било непосилно за мен! Поне сега вече играем с открити карти!
ЦВЕТА: Но той не те заслужаваше!
НАДЯ: Не е точно така! Всеки заслужава съдбата си, защото сам си я създава и гради! Не помниш ли мама колко се тръшкаше като й заявих, че ще се омъжа за него! Аз обаче като магаре на лед- държах на своето! Това съм искала, това съм получила! Каквото си постелиш- на това ще легнеш!- казва народът ни. Важното да е разберем грешките си, да се поучим от тях и да не ги повтаряме в бъдеще.Не му се сърдя! Дано продължението му излезе по-успешно!...
ЦВЕТА: Е, откак те познавам, все с това благородство те помня!
НАДЯ: Това не е благородство, мила моя! Това е житейската логика на нещата! Никой на сила не може да задържи половинката си! Глупаво е! Никой за никого не е даденост! Много често обаче ние, хората го забравяме и правим своите грешки, които после плащаме скъпо... Докато се усетим, нещо се е пропукало...А започне ли веднъж, не спира. Затова трябва ежедневно, ежечасно да се борим за любовта, да поддържаме нейната топлина и сила...
Бях почти сигурна, но нямах право да му го наложа. Дано е щастлив! Нека сменим темата. Ще го обсъждаме друг път. А и какво ли да обсъждаме...Сега кажи за децата, за нашите.Как се справят?
ЦВЕТА: Преди да дойда минах през класните на щерките ти. Исках да получа информация от извора. Нямат никакви проблеми с предметите,нито с оценките, само дето малката е доста скарана с дисциплината. Бие се с момчетата, не внимава в часовете. Но класната й каза, че много са имали много сериозен разговор и Румчето й е обещала да поправи държанието си. Жената е добър педагог и мисля че ще успее, защото майчински и приятелски се отнася към децата. Руми влизала сега в ранния пубертет и такива явления не са рядкост. Просто трябва да се държи под око и да се разговаря искрено по темата.Каза, че ще го прави. Колкото до Добромира, тя е втора по успех в езиковата. Класната й няма никакви забележки, само се притеснява, че често я вижда натъжена. Отдава го на твоята липса...Баба й също не можеше да се нахвали от нея. Много й помагала в домашната работа. Добри са ти децата. Родителите ти също са добре. С баща ти пихме по едно вино от новата реколта, донесох и на теб, да го опиташ. Той наистина много се изморява, защото вече втори месец откак Любо се е изнесъл, през неделя ходи до града. Помага за някои мъжки работи, а и на село- всичко е на неговите плещи. Но се държи и много се гордее с теб!
НАДЯ: Благодаря ти за добрите вести, Цвете! Сигурно още много имаш да ми разказваш, но вече трябва да тръгваме, че за малко излезнах- само да те посрещна и трябва да се прибираме. Ще продължим разговора при мен, взех разрешение две нощи да ми гостуваш. Хайде, да вървим!
/излизат от сцената, появява се Разказвача/