Това е той
...и аз
го искам.
Такъв неземен,
с вятър във главата
без татуси
и фитнес визия
под рамената.
С поглед днешен
и с жест усмихващ ме
като прибягващ бриз.
Такъв го исках -
в първото явяване.
Такъв го исках- да.
До посиняване.
Със бронята на своята различност
да бъде рицар сред героите
и див мъжкар сред плиткодумна делничност,
зид пред обидното пренебрежение
и токов удар в дребнобитното
ни ежедневие.
Да може да разгръща
страниците на душата,
/а в тъмно и студено-
да ми подържи ръката/.
Такъв го исках –
ах!
във второто явяване.
Такъв го исках – да.
До полудяване .
Да бъде мраз от огън,
меч в позлата,
след който стене и ехти
Земята.
Да бъде мрак,
от който светлина се ражда.
И гръм, зад който
кротка песен се обажда.
Да бъде блага вест,
дошла след кръста.
И прошка вместо мъст
преди възкръсване...
Такъв го исках –да.
Без покаяние!
Такъв го исках – да.
До премаляване .
Такъв го искам -
романтичен , днешен,
и вечен ,
странен,
близък и далечен.
Такъв го искам-
все за мен наречен.
Във днешни ,минали
и следващи явявания.
Такъв го искам
даже - след завесата.
Ако потрябва.