автор: ringo

Хей, помагайте бе, хора,
тъй си заминавам зян.
Както няма луд умора,
тъй от ревност съм пиян.

Във душата бърка, чопли,
денонощно ме яде.
Кой с утеха ще ме стопли,
мир на мене ще даде?

Все жената подозирам,
все поставям й капан.
После люто се нервирам-
смятам, че съм изигран.

Казах й веднъж: "Оттука
тръгвам сам за Исперих!"
В късна доба по улука
като котка се качих.

Той пък взе, че се откачи
и се буторясах там.
Пак глупак излязох, значи,
вече станал съм за срам!

Иде ли на магазина
хляб да купи и ориз,
със бинокъл от комина
гледам като снайперист.

Крия се из храсталака
след работния й ден.
Кой, къде, защо я чака -
тоз въпрос изяжда мен.

Що не вземе автобуса,
ами качва се в кола?...
Че не иска да я друса -
отговор не е това!

Вечер с лупа я преглеждам
има ли по нея знак.
Всяко кътче аз оглеждам,
утре е на преглед пак!

През нощта слухтя напразно,
за да чуя имена.
Извън глупостите разни,
в нея няма пак вина!

Ама аз не се отказвам .
ще я хвана най-подир!
Мами ме, нали ви казвам!...
Ама ще настъпи мир!...