автор: ringo

Любовна драма изживявах, значи,
и спешно се нуждаех от слушател!
Ей, тъй, болежките да си изплача,
да ми олекне малко на душата.

Къде...къде? Та в "Рошавата гарга"!
Интериора много ми допада!
Е, имахме се с келнерката Марга
и малко туй-онуй - отзад във склада!

Но Марга беше в отпуска тридневна -
за трети брак в последните години.
Заместничката й не ме погледна
и като призрак покрай нея минах.

Озърнах се - свободна маса няма.
Навсякъде е пълно. И на бара.
В последния момент самотна дама
във ъгъла запали си цигара.

Светкавично отреагирах. Мило
поисках разрешение да седна.
Самотницата кимна ми унило,
дълбоко дръпна, сякаш за последно.

"Една душа, която също страда!" -
така помислих между 2-3 глътки.
Лицето й излъчваше досада,
но все пак аз опитах първи стъпки.

За музика, за филми, сериали -
да видя само как ще реагира.
Дали ме чу? Съмнявам се. Едва ли.
Но продължи със хъс да консумира...

А разговора все пак го подкарах -
дори на 2-3 пъти ме погледна!
Зададе ми въпрос за жепе гара,
и тресна двойна доза за последно.

Непроницаемо лицето - камък!
Дъхът й - за отдушник в спиртоварна!
Да пална клечка и ще лумне пламък!
Пет-шест промИла и кусур, навярно!

Да я изпратя мога ли, попитах.
С глава отвърна, не със думи.
И после цяла нощ със нея скитах,
разходката ни също бе безшумна.

Не исках сам сега да се прибирам
и кавалер реших да се покажа.
Предложих щедро моята квартира,
тя, милата, пък взе, че не отказа.

И...цуни-гуни ...и така нататък...
"Честитката" след 2-3 дни пристигна.
До Кожното пък пътят беше кратък -
с такси за пет минути стигнах.

Сега сестрите се със мен залисват
и всички тука много ме обичат.
А резултатите в картон записват -
по цели часове при мен кибичат.

На вас ще споделя без капка поза -
на свиждане и Марга тук пристигна.
Дойде тя, милата, с букетче рози -
свободна пак, напълно легитимна.

Зарязал я женихът й веднага,
установявайки мома, че не е...
Бе, ти акъла виж му!...Симпатяга!...
Ми, тя - жена!!! Да любиш и да пееш!...


http://vbox7.com/play:4f6222df