автор: railleuse

на Б.

Днес ще призная, че и аз си падам по дъжда,
забиващ ледени кинжали във очите,
онези, кухо-слепите от толкова лъжа…
Признавам си как върна ми плача
във най-пресъхналото ми отричане,
когато се "спасявах" със безчувственост

Сега умея пак да плача - и щастливо, и болезнено

Обичам също и дъжда
с изящни, коси, паяжинни щрихи,
напомнящ ми отминали лица,
спокойно плуващи към пристаните тихи
на откровението по бездънната река
Дъждът на най-последното
… и най-началното прераждане

Обичам тази мека, есенна тъга