автор: galiakara

социална драма- продължение трето

/ На сцената импровизирана спирка. Чуват се спирачки зад кулисите.На сцената се появява Надя, натоварена с китара на рамо и два сака с багаж. Оглежда се страхливо. От другата страна излиза мъж на средна възраст-господин Андонис, при когото е изпратена Надя/

Г-н АНДОНИС /към Надя/ : Добър ден! Ти ли си жената от графиото?
НАДЯ: Да, аз съм, а вие сигурно сте господин Андонис?
Г-н АНДОНИС: Да, същият! Какви са тези багажи, бе момиче? С онзи, чепатият от бюрото се разбрахме да те пробваме и ако не ни харесаш, се връщаш обратно. Защо си помъкнала тези чанти? Че чак и китара ли мъкнеш? Не ти ли обясниха?
НАДЯ: Не ви разбирам добре./ уплашено го гледаше и се стараеше да разбере причината за тази реакция/ Има някакъв проблем ли?
Г-н АНДОНИС: Голям проблем, но на кого да го кажа, че и кой ли ще ме разбере?!!
Хайде, хайде, вземай си антуража и да тръгваме.

/ Надя,натоврена тръгва след г-н Андонис. Излизат от сцената. Лъч на преден план, към Разказвача/

РАЗКАЗВАЧ: Така започна работа в един богат дом нашата героиня. А сега нека се пресенем няколко дни след като Надя се установи в новия си дом и да погледнем как минава денят й. Но преди това да ви информирам, че г-н Андонис беше бивш летец, понастоящем- млад 56 годишен пенсионер.
/Двор. Под едно дърво скамейка. На нея седи г-н Андонис, върти броеница/

Г- н АНДОНИС: /провиква се/ : Надя, Надя, я ела тук за малко!
НАДЯ: Заповядайте г-н Андонис! Какво желаете?
Г- н АНДОНИС: Какви задачи ти възложи госпожата преди да отиде на работа
НАДЯ: Да почистя и подредя гардероба на вашия етаж, да сготвя зелен фасул и ако ми остане време да изгладя прането.
Г-Н АНДОНИС: Нахрани ли кучетата? Нали ти обясних, че сутрин те са ти първата грижа и след това почистването на двора?!
НАДЯ: Да, да господине! Всичко това е свършено!
Г-Н АНДОНИС: Добре тогава, отивай да си вършиш другата работа

/Надя излиза като се разминава с двойка млади хора,прегърнати и усмихнати- синът и снахата на г-н Андонис/

СИНЪТ НА Г-Н АНДОНИС: /към баща си/ О, добър ден на ранобудните пенсионери! Татко, ние ще отскочим до Атина за напазаруваме някои неща за
Елефтерица. Кажи на жената после да мине през нашия етаж да поизчисти малко и ако има време да включи пералнята. Днес ще обядваме навън, нека не готви за нас. ок.? Хайде, приятен ден! /Двамата с жена си се скриват зад кулисите/
Г-н АНДОНИС: Надя, Надя! Къде си бе момиче!
/ Надя запъхтяна, с домашна престилка излиза отново на сцената/
НАДЯ: Да господине!
Г-Н АНДОНИС: Виж какво, гледай по-бързо да се справиш, че децата поръчаха да минеш и през техния етаж до почистиш и включиш пералня. Хайде, върви и действай!
/Прожекторен лъч към разказвача/

РАЗКАЗВАЧ: Ето така минаваха дните на нашата Надя. От 6 ч. сутринта до 12ч. през нощта тичаше между двата етажа да успее да свърши всичко.Обслужваше 5 човека и една голяма къща с огромен двор и 2 кучета. Работата й беше много, но тя не е плашеше, а и по- бързо и неусетно минаваше времето й. Но имаше нещо друго, което много я смущаваше и тя не знаеше с кого да го сподели, как да постъпи. Само нощем, в стаичката за прислуга на партера тя оставаше сама с мислите и страховете си.

/ Разказвачът излиза . На сцената вечерна притушена светлина от
нощна лампа, легло, масичка, стол. Надя пише, спира, заглежда се в пространството пред себе си/

НАДЯ:/монолог/ Здравей мила мамо! Как сте? Как са моите сладки момичета? За мен не се притеснявайте, добре съм. Случих на добри и разбрани хора и се надявам да свикна... Мамо, как да ти пиша колко страдам далече от всички вас?! Как да ти обясня колко гладувах през първите дни, докато чаках за работа, страхувайки се да не харча от чуждите пари...Че си правех кафе с чешмяна вода и без захар?! Как да ти кажа, че тук към икономическите емигранти се отнасят с високомерие и пренебрежение?! Не, не искам да те безспокоя! И без това, трудна задача ти възложих- да се грижиш за двете си внучки, оставяйки татко и своя дом...Написах ти едно стихотворение, но сигурно няма да ти го изпратя, защото майчиното ти сърце всичко ще почувства и ще се поболее. Само от тук ще ти го прочета./чете стихотворението/

Мамо, исках да ти напиша в писмо
Да ти кажа
как детето ти страда
далече от тебе, само
Да ти кажа
колко безсънни нощи тежат
като камък студен
на моите крехки плещи
как трудно минават ден подир ден.
Исках...но после премислих.
Честно ли ще бъде това?
Та нали цял живот ме учеше
да се боря сама?
Когато ми е тежко- да плача,
когато ме боли- да мълча
когато не ми се живее-
да пея, стихове да творя!

Благодаря ти, майчице моя!
Ще се боря докрая!
Ти ме научи така!

/ Надя изтрива сълзите, си и продължава/

Знам, че ще кажеш:Затова ли, мама те изучихме, по чужди къщи да слугуваш?Срам от никаква работа няма, мамо, стига с честен труд да си изкарваш хляба. Но боли заради продадените надежди, за изпепелените младежки мечти! Боли затова, че в най-добрата си творческа възраст, обществото ни захвърли като ненужна вещ. Затова че те карат да се чувстваш унизен, показвайки ти, че са по-висши същества само защото са в позицията на икономически по-силния. Любопитна е психологията на новобогаташа. Като че ли единственият начин да покаже значимостта си, е грубото му, високомерно и пренебрежително отношение към онези, на които плаща. И колкото повече усеща силата на знанията и уменията ти, толкова повече се старае да те тъпче и да ти доказва колко е силен... /взема китарата/

Можем ли да бъдем етични
в този свят загрубял
дето подир пари и слава тичаме,
а говорим за чест, за морал
Можем ли да бъдем поети-
да творим к р а с о т а
щом добротата и честността
се приемат за чудеса?!
Можем ли? - оказва се ДА!


Как да ти разкажа всичко това, мамо, като знам колко ще те нарани. Да, боли мамо,много боли! Но в болката и страданието се ражда добротата и мъдростта. Това е моята Голгота и трябва да си я изживея! Силна съм! Не се притеснявай! Ще издържа! Ще се преборя и то без да губя достоинство и вяра, без да продам душата си на дявола! Обещавам ти!

следва продължение