автор: Liliya

Нощта те познава, нали?
Че само за теб ми говори.
С деня си приятел. Или
приличаш на всичките хора.

Когото погледна – все ти.
Каквото помисля – и идваш.
Сънят ми от тебе люти,
което защо ми е свидно?

Някой на мойто сърце
издал ти е просто адреса.
Не мине и миг – писъмце
пристига с канеща песен.

Мъдрувам какво е, гадая…
И гордо, без капка съмнение:
„Нощта го познава, това е”
А нещо тупти с възражения.