автор: galiakara

социална драма- продължение второ

НАДЯ: / с твърд, но спокоен тон / Положението в семейството ни излезе извън контрол. Многократно съм си затваряла очите и отстъпвала мълчешком при подобни състояния, но този път ти наруши грубо правилата на играта и изгуби мярката. Нямам намерение повече да издържам това положение. Искам да ти кажа няколко важни неща. От време се говореше за съкращаване на длъжността ми, но преди да е сигурно не исках да те безпокоя. Това стана. Предлагат ми работа в едно близко село, в читалището. Както разбираш, това не ме устройва. Не мога непрескъснато да пътувам, да закъснявам. Но това е мой проблем и аз сама ще го реша. Друго трябва да обсъдим заедно- въпросът с нашия брак. През последните 2-3 години отношенията ни са почти служебни. Не желая да се впускам в обяснения и обвинения. За да стигнат нещата до тук, за да сме чужди в собствения си дом, явно връзката ни е претърпяла крах. Някъде в съвместния ни живот и двамата сме направили грешки.
ЛЮБО: /одобрително кимвайки с глава/ Нали не си мислиш, че имам нещо общо с колежката?
НАДЯ: Какво си мисля, това си е моя работа!. Уморих се от лъжи! А лъжата Любомире, не е за първи път. Съжалявам, но не мога, а и не искам вече да живея така. Никоя връзка, а още по-малко семейната не се гради и поддържа с лъжи. А твоите станаха много... И за да ти опресня паметта, ще ти припомня една от последните. Миналогодишното изпълнение с Цвета, най-добрата ми приятелка.
ЛЮБО:/силно възмутен/ Това беше нейна голяма глупост- да си въобрази,че
я свалям! /опитва се фалшиво да се засмее/
НАДЯ: Стига с оправданията, Любомире! Не ти прави чест! Знаеш много добре, че с нея сме изразстнали от деца. Заедно момувахме, заедно следвахме. Никога няма да си позволи да си съчини нещо подобно, ако нямаше сериозно основание. Няма смисъл да го обсъждаме отново,вече неведнъж сме говорили по въпроса и знаеш моето мнение. Мисля, че е време да се разделим, поне за известно време, за да можем спокойно да обмислим всичко и да решим дали си заслужава да продължим заедно или всеки ще поеме нов път в живота си. Реших да замина за Гърция, ако разбира се успея да извадя виза. Обещаха да ми помогнат.
ЛЮБО: Ама как така изведнъж такива резки промени?Откъде ще намериш пари за виза, за пътни? А децата? Какво ще правим с тях?
НАДЯ: Пари ще взема назаем, това е моя грижа. От първата заплата, която ще взема там, веднага ще ги върна. Колкото до децата и затова съм помислила. Ходих си до село и говорих с нашите. Майка ще дойде в апартамента и ще се грижи за тях. Хубаво ще е ако и ти помагаш.
ЛЮБО:/не изглежда особено разочарован/ Естествено, те са и мои деца!
НАДЯ: Чудесно! Тогава нека засега символично си кажем довиждане и да си
отидем у дома да подготвим децата за моето заминаване.Само ще те помоля да
бъдеш много деликатен в изразите си.Не искам те да разберат,че отношенията ни са приели такъв обрат, макар че те вече се досещат. Не са малки, нито глупави.Не искам да ги нараняваме. Само че те предупреждавам- отсега нататък ще спиш в кухнята. Не желая повече да споделям с теб спалнята!
/Любо се опитва да реагира, Надя бързо успява да го прекъсне, вдигайки ръка/ Не търпя никакви възражения! Иначе събирай си багажа и отивай при вашите!
/светлината се потушава, прожекторен лъч към Разказвача/

РАЗКАЗВАЧ: Така, както и много други, хиляди българки, Надя пое нерадостния път на емигранта. Какви трудности се стовариха на крехките й плещи, всеки от нас може да си представи! Тежък физически труд по чужди къщи, грижи за болни възрастни хора, мъка- изпепеляваща душата мъка по дом и деца, горчиви мигове на обида от незачитане на човешкото достоинство и... и.... и....
Трудно е да свикнеш в едно различно общество, между хора с различна народопсихология, навици, обичаи, традиции. Трябва да адаптираш своята ценностна система към местната, защото иначе ще се изгубиш в хаоса.
Да я адаптираш, но без да промениш корените й, без да изгубиш своята индивидуалност, националната си самоличност. Само този, който го изпитал на свой гръб, може да разбере какво изпитание е това. Защото колкото и да сме чували, че всички балкански народи си приличат, има и съществени различия в светоусещанията им, в начина на живот, в отношението към малките и големи неща от живота.
Гърците например, сами си признават, че са народ на противоречията и крайностите. Или е черно, или бяло. Освен това тук, в Елада, трябва да се научиш на много нови неща като например- никога да не се доверяваш 100% на никого. Нарушиш ли това правило,за коройдо/будала/ те вземат и тогава има да патиш... Никога да не изразяваш открито това, което мислиш, че до две са те изработили без да се усетиш. Всичко това от моя работодател го научих. Като ме видя такъв наивен баламурник, се зае със социално ми обучение. Той беше бивш морски капитан на търговски кораб. Знаеше говоримо 5-6 езика, освен гръцкия, естествено. Голяма фигура! Мъдър човек с широка душа!

/Разказвачът спира, потъва в мислите си. Обръща се леко към другия ъгъл на сце-ната, където прожекторен син лъч осветява един мъж около шейсетте, поседнал на бидон, с прихлупен рибарски каскет/

МЪЖЪТ/ бившият морски капитан / към Разказвача :
Слушай момче, отвори добре антените си и запомняй! Че цял живот ще ти трябват моите съвети! Много свят съм обиколил, много народи съм видял, много мъдрост съм попил! Затова искам да ти предам от опита си. Гледам те - на зелено още миришеш! Животът е хубаво нещо- единствено и неповторимо, но трябва да умееш да го изживееш така, че някой ден да не съжаляваш за пропуснатото. Ти си добро момче, но още много наивно. Дошъл си тук, в нашата Еладица пари да вадиш, от зор, не от разкош, нали така?! Че ще те експлоатират, ще! Това е капитализмът! Който може стъпва на врата на онзи, дето не може и му пие кръвчицата! Въпросът е да не ти я пият даром. Не се връзвай от първата приказка на хората. Прави се, че има вярваш, ама проверявай! Само когато се убедиш, че човекът до теб заслужава доверие, тогава можеш да го направиш приятел. Ама чорбаджия приятел не става и това да помниш! Ние, гърците сме царе на приказката и надлъгването! Само една раса още може да ни конкурира- това са арабите.
Колкото до рацизма, американците- ряпа да ядат! Те са наивници и си го признават, а ние сме изпечени дипломати - говорим едно, а вършим друго! В това това се крие майсторлъка! Мили и любезни сме с чужденците докато ни вършат безотказно черната работа, но ха някой е надигнал глава да си търси човешките права, хоп - със сатъра отгоре, че барабар и с куп пиперлии реплики от рода на: Хайде, голтако,като не ти харесва хващай си пътя за там, откъдето си дошъл. Да не би аз да съм те канил тук?! Много такива случаи съм виждал. Окото ми се е наплашило, особено през последните години. И ми е мъчно за това, че много бързо забравихме близкото си минало- онова драматично десетилетие на 50-те години, когато родителите ни са емигрирали масово , подгонени от неистовия глад и мизерията. Втората световна война и веднага след нея нашата- Гражданска война, прокудиха половината от чедата си навън. Къде ли няма нашенци- в Америка, Австралия, в Африка, Западна Европа.
Десет милиона сме в Гърция и още толкова - по чужбина. Те си знаят как са я карали, за да оцелеят....Но това много бързо се забрави, позабогатяха хората, не искат да си спомнят онези тежки времена. Сега, както тук се изразяваме: И куцата Мария стана аристократка! Има слугиня, та да не се напъне в домакинството. Да ти кажа и още нещо - от новозабогателите да се пазиш. Те са бичът за обществото. За тях няма нищо свято, освен парата! За нея и душата си на дявола дават!

/ Светлината към капитана угасва.. Остава само тази към Разказвача/

РАЗКАЗВАЧ: Така ми говореше моят г-н Кириако, а аз го слушах и попивах
всяка негова дума, че беше аргюнлия човек, отворена душа за хората и света!
А сега - край на лирическото отстъпление! Време е да продължа своя разказ, че сладките приказки нямат край, а аз си имам мисия...
След месечни перипетии с визата, най-после нашата героиня пристигна в Атина. Нейна позната, която беше тук вече 2-3 години я насочи към едно Бюро по труда.
Надя плати за услугата и зачака в един евтин и неугледен хотел в центъра. Не смееше и да харчи пари, дори за ядене. Купуваше си по една баничка на ден, правеше си кафе от кутийка, която си носеше от България. Беше взела назаем триста долара и не можеше да си позволи да ги пръска, че искаха и връщане. На третия ден й се обадиха, че са й намерили работа в един от кварталите на столицата. Надя се оживи, зарадва, стегна набързо багажа си и отиде в Бюрото по труда. И от там започнаха лъжите... макар че един от най-известните в света древни елини,великият трагик Софокъл беше казал :Лъжата никога не живее толкова дълго, за да остарее...
Обясниха й, че я изпращат в един квартал с название Анавису.Тя, горката, с прословутата си славянска доверчивост, повярва. Натовариха я с все багаж й на автобуса и най-любезно и почти искрено й пожелаха добра и успешна работа. За това еша им няма на гърците! Лъжата била обаче и с дълга опашка, нали така казва народът ни! В надиния случай опашката стигна чак до Анавису, което се оказа на 50 км. от Атина. Но не беше само това. Още като я видя с двете чанти и китарата на рамо, господинът, която я чакаше, остро реагира. Защо ли? Кой знае...

следва продължение