автор: vyatur

Студа сковал е земята.
Скована е и моята душа.
Мъглата бавно се вдига,
но едва ли нещо ще промени.

Духни ти вятърко тихо.
Разбутай таз студена мъгла.
Слънцето леда да разтопи
и моята душа да освободи.

Така ви чакам кокиченца бели
и ти минзухарко да грейнеш.
Но ето чух, как капе капчука
и врабчо самотен, за трохички дойде.

Надежда за топли и хубави дни,
предателства и подлост да няма.
Чакам те пролет засмяна,
с мартенички и щъркели бели.