автор: karmelitass

Не ме учи да бъда като кукла,
не ми окачвай върви на ръцете.
Когато искам, мога да избухна.
Реша ли, ще съм редом до овцете.

Не ме наричай с имена гальовни,
онази в мен не иска милостиня.
Желая ли, змия ще съм отровна,
с лице на жалка, стара просякиня.

Недей да търсиш смисъл във очите,
с които да наказвам зверски мога.
С изтичането ситно на сълзите ми
съблякох и последната си кожа.