Изхвърлен на боклука календар
със избледнели, заличени дати...
Ръждясал механизъм в прашен, стар
часовник – кукувичка на стената...
Порзорец със опушени стъкла,
приведен уморено към земята...
Ръждясалите панти на врата,
раздиращи с плачът си тишината...
Донесено от вятъра листо,
застинало в изсъхнала гримаса...
И бурени, събрани на кълбо
във ъгъла на стаята... Това са
картините, изписващи света
на болката... Да можех друг да бъда...!
Получих като дар за Вечността...
забравата!
...Най-тежката присъда!