беше нощем
улиците блестяха от лед
и празнота
изпод устните ти се разпръскваше смях
невидим
валеше върху ламарините на мълчанието
беше нощем
маските ни се пропукваха,
ежедневието се оттичаше от лицата ни
а вятърът го отвяваше като недоносени снежинки в тъмното
беше нощем
оголвахме се от претенции,
срамежливо завити с януарските облаци
се докосвахме тихо през тях
беше нощем
събирах думите ти една по една
и измислях птици от тях
за да ги пуснем да живеят живота ни
сами
беше нощем, бяхме себе си
вплитахме миговете в ръцете си
цигарите ни говореха повече от нас
с очите ни
беше нощем, беше отвъд каквото и да е било познато
неумело
се опитвахме да изразяваме нежност
а тя изпълваше пространствата със себе си
и я дишахме
друго не ни оставаше
беше нощем,
нощ като узряла череша на върха
която те примамва
и изкушава
да я опиташ
дори да се пребиеш
минутите се трупаха отстрани на чашите ни
малки въглени за бъдещи спомени
беше нощем, бяхме себе си
върху масата танцуваше смях без причина
а зад прозорците
януари ни прегръщаше като дете
на сбогуване